Публикувано на

Откъс от “Еволюция на всичко” на Мат Ридли

Откъс от “Еволюция на всичко” на Мат Ридли
Откъсът е от книгата „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли. Книгата доказва, че еволюцията се случва навсякъде и именно тя е най-добрият начин да се проумее как ще се променя нашият човешки свят.

Еволюция на образованието

„Затова ние ще трябва да обясним обстойно не само явленията на небето, как става движението на слънцето и месеца и по силата на какво се случва всичко на земята; особено трябва да разкрием с една проницателна метода каква е природата на духа…“

– Лукреций. De Rerum Natura. Книга І, Строфи 127-131

Задължителното, разделено на класове образование на младите под ръководството на учителя и подготовката за изпити, е едно от онези универсални неща, които никой не подлага на съмнение. Просто приемаме, че това е начинът, който никой не подлага на съмнение. Но бърз размисъл относно собствените ни изживявания показва, че има всякакви други причини за учене. Учим се чрез четене, чрез наблюдаване, чрез имитация, чрез самостоятелна изработка. Учим се в групи приятели, учим сами.

Но почти нищо от изброеното не минава под знаменателя „образование“ – то винаги се води като дейност „от горе-надолу“. Дали класната стая е наистина най-добрият начин младите да научават разни неща? Или вманиачването по формалното образование изтиква на заден план всякакви други, по-естествени модели на обучение? Как би трябвало да изглежда образованието, ако му се позволи да еволюира?

Като се замислим доста странно е как освободените, свободомислещи хора, едва дочакват децата им да навършат петгодишна възраст, за да ги пратят в нещо като затвор за идните дванадесет до шестнадесет години. Там под заплахата от болка и допълнително наказание, те са натикани в килии, наречени класни стаи, да седят на чинове и да следват конкретна програма.

Разбира се ситуацията не е толкова „Дикенсова“ като едно време, но много хора се раждат с гениални умове, а училищната система е все още авторитарно и индокриниращо място. В моя случай аналогията със затвора е извънредно подходяща. Пансионът в който учех на възраст между осем и дванадесет, имаше толкова стриктни правила и толкова редовни и болезнени телесни наказания, че ние с готовност се отъждествявахме с разказите на военнопленниците в нацистка Германия – чак до точката с копаенето на тунели, криенето на храна и планирането на маршрути през провинцията до гарите. Бягствата бяха чести, сериозно наказвани и като цяло смятани за героизъм.

Пруският модел

Икономистът и историк Стивън Дейвис датира модерната форма на училище от 1806 г., когато Наполеон побеждава Прусия. Ужилена от унижение, пруската държава приема съвета на водещия си интелектуалец Вилхелм фон Хумболт и въвежда програма за задължително и настъпателно образование, целта на което е най-вече да обучи младите мъже до послушни войници, които няма да избягат в битка. Тези пруски войници притежават много от чертите, които днес приемаме за даденост. Те биват обучавани по година на раждане, а не според способностите си – което има смисъл, ако целта е да създаде военен наборник, а не умен гражданин.

Системата се основана на формална педагогика, в която децата седят на редици зад чинове и пред прави учители, вместо да речем да обикалят заедно по древногръцка мода. Имало е предварителна дневна програма, маркирана от звън на камбани. Уроците са били подготвяни предварително, обучението не е било на открито. Имало е навик да се минават няколко дисциплини в един ден, а не една и съща тема да се разглежда в повече последователни дни. Според Дейвис такива характеристики имат смисъл, ако желаеш да отлееш от народа подходящи наборници за задължителна военна служба срещу Наполеон.

Пруският експеримент прави особено впечатление отвъд океана. Арчибалд Мърфи, основател на държавните училища в Северна Каролина, казва през 1816 г., че „щатът по същността на топлата си привързаност и грижа за добруването, трябва да поеме тези деца и да ги постави в училища, където умовете им да бъдат просветени, а сърцата – тренирани с добродетел“.

Хорас Ман, считан за един от отците на американското обществено образование, е бил внимателен ученик на пруския модел. Посещава Прусия през 1843 г. и се връща у дома, решен да имитира държавните училища на тази страна. През 1852 г. Масачузетс въвежда изцяло пруската система, последван скоро от Ню Йорк. В очите на Ман целта на държавното образование е не толкова да вдига стандарта, колкото да превръща непокорните деца в дисциплинирани граждани. Надали е могъл да се изрази по-ясно, че това се прави за благото на страната, не на отделните индивиди. По думите на статията в „Уикипедия“ за Ман: „насаждането на ценности като покорство към властите, пъргава изпълнителност и организиране на времето според звъна на камбани, помага на учениците да се подготвят за бъдещата си заетост.“

Не е съвпадение, че по онова време мнозина виждали в католическите емигранти реална заплаха за размиване на американските ценности и това послужило до голяма степен за мотив държавата да изземе образованието. В книгата си „Прераждането на образованието“ Лант Притчет цитира честното признание на японския министър на образованието от 19 век: „При управлението на всички училища трябва да се има предвид, че онова, което следва да се прави не е за благото на учениците, а за благото на страната.“

Към книгата