Публикувано на

Откъс от “EQ. Емоционална интелигентност за всеки” на Стефани Вермюлин

Откъс от “EQ. Емоционална интелигентност за всеки” на Стефани Вермюлин
Откъсът е от книгата „EQ. Емоционална интелигентност за всеки“. Книгата предлага на достъпен език практически начини за разбиране на езика на емоциите и изграждане на подходящо отношение към тях.

Прогонване на вътрешните демони

Негативността е пагубна за нашето самочувствие.Тя източва вътрешните ни сили и отравя нашите убеждения, карайки ни да се чувстваме безпомощни и апатични.Ако сме останали без енергията, която ни е необходима, за да напредваме в живота, ние се чувстваме като в капан, неспособни да изследваме своята индивидуалност. Негативността намалява личната ни свобода, защото под нейното мрачно влияние, ние губим контрол. Това ни обвързва с демона на зависимостта. И така, ако желаете да държите своя живот в собствените си ръце, трябва да знаете, че да се поддавате на негативността, не е емоционално интелигентен ход.

Хората с високо EQ.устояват на негативните влияния. Вместо да роптаят колко лошо е положението, те търсят възможност да го подобрят. Използват своята воля, за да контролират разума си и са оптимистично настроени към живота, особено към своя собствен. Колкото до лошите новини, емоционално силните хора са прозорливи. Те разбират безнадеждната им клопка и избират да я избягват. На вас тя също не ви е нужна.

Негативността е навсякъде около нас. Тя се промъква в нашите разговори, работа, приятелства – дори в нашата вяра. И ще бъде така, докато продължаваме да не разбираме нейния обезсилващ ефект. За мен негативността е изворът на всяко зло, защото под нейно влияние се държим лошо и често вредим на околните. Например, хора, които са останали без лична сила, са като енергийни вампири – те изсмукват енергията от нас. Нещастните хора, циниците и песимистите правят това, защото са решени да накарат всички останали също да се чувстват нещастни. Просто не е приятно общуването с такива хора.

Една от основателните причини да не приемаме негативността ми бе изтъкната от една колежка от Кения, с която работя. Тя сподели: „Когато хората идват в офиса ми със своите оплаквания, все едно отварят устата си да изповръщат жлъчния си бълвоч върху мен.“ Това може и да звучи отвратително, но определено е вярно. Щом не бихте позволили това да се случи с вас на физическо ниво, защо тогава да се превръщате в ментална торбичка за повръщане, предназначена за хленченето на другите? Винаги мислете за негативността като за отвратителна жлъчка и така ще ви е много по-лесно да сложите край на тази нездравословна слабост.

Страхова парализа

Един от най-големите проблеми с негативността е, че тя произтича от нашия емоционален живот. Тя е опасна, защото се корени в страха, а страхът ни парализира. Ще обясня последствията от негативността, като използвам за илюстрация един добре познат експеримент, направен с една щука.

Рибата се поставя в аквариум, в който една стъклена преграда препречва достъпа й до храната. След многобройни опити да се добере до храната, рибата се изморява да удря главата си в стъклото и в крайна сметка се отказва. Дори когато преградата е отстранена, рибата не се помества от своето ъгълче на глада. Точно така действа в живота ни и страхът.

Ние виждаме отвъд страха си, но той ни парализира. Той замразява способността ни да действаме. Когато сме изплашени, ние отстъпваме контрола и ставаме марионетка в ръцете на тези, които имат властта да дърпат конците. Дори и в най-свободните държави това се случва непрекъснато. Ние губим своята индивидуалност в компаниите, в които работим, защото се страхуваме да не загубим работното си място. Придържаме се към курса на правителството, защото се боим от наказанията, които биха последвали. Нашите гуру водачи ни заплашват с огън и жупел да им се доверим. Макар демокрацията да насърчава свободата, нашият непрестанен страх непрекъснато я подкопава. Всъщност индивидуалността не може да съществува, докато сме жертва на негативизма.

Страхът поражда реакции от типа „бий се или бягай“. Но когато сме изправени пред ужаси като бедност, война затворничество или смърт, ние не можем да направим нито едното, нито другото. Затова се отказваме от силата си и се предаваме.. Това ни прави зависими и лесни за управление. Властта обрича на плен душата ни и ни хвърля в тъмнината на апатията. Апатичните маси са песимистични, отчаяни и депресирани. Те могат да следват някого, но не и да водят, а съзнанието на хората в тези маси е уязвимо. Онези, които политическа власт използват това. Например знаем, че Хитлер се е възползвал от подобни условия, за да се сдобие с власт в предвоенна Германия. Едно обезкуражено общество винаги е податливо на обещанията, давани от онези, които разполагат с контрола, а ако продължаваме да поддържаме негативизма,ще се окажем в подобно положение.

Гладният разум

Нашият разум е творческа сила, която ни движи напред и жадува да бъде стимулиран. Всякаква стимулация – положителна или отрицателна – е добре дошла. Затова, ако не подхранвате позитивно своя разум, той ще храни с каквото намери в обкръжаващата ви среда. Всеки ден вестниците, телевизиите или филмите бълват лавина от негативност, която задушава душата ни. Ние обвиняваме тях, но всъщност именно страховете ни позволяват да се случва това.

В живота „подобните неща се привличат“ и песимистичният мироглед, който ни се пробутва удобно приляга на собствените ни негативни възгледи. Той потвърждава колко сме безсилни и съвпада с това, което вече чувстваме. Толкова е смазващо, че сме престанали да подлагаме на съмнение дали това, което виждаме, чуваме или четем, е най-малкото вярно.

И все пак, ако си направим труда да потърсим, откриваме жестове на доброта всеки ден, нежни изрази и невероятен дух, който живее в нас. Човешката природа по своята същност е свързана с творчество, а не с разрушение, с щастие, а не с депресия. Но от тези неща не стават новини. Може би е така, защото сме изгубили апетита си към тях. Ние непрекъснато сочим с пръст медиите, но в момента, в който престанем да се отдаваме на собственото си негативно мислене, добрите новини ще получат шанс. Това ще бъде важен знак, че всички ние започваме да връщаме силата си.

Склонността ни към негативизъм няма нищо общо с това, което представляваме в действителност. Зависи от условията, в които сме поставени. Но когато предлагам на участниците в семинарите да престанат да подкрепят медиите, които процъфтяват от негативните картини, често се сблъсквам с отбранителен протест. Хората се притесняват, че без своята ежедневна негативна настройка ще загубят равновесието в схващанията си. Но къде е балансът в медиите? Много от моите познати престанаха да четат негативни вестници, освен това изключват и новинарските емисии. Те смятат, че не губят нищо. Без редовната доза убийства и скандали, способността им да поддържат одър дух бързо се подобрява.

Към книгата