Публикувано на

Откъс от “Емоционалната интелигентност” на Даниъл Голман

Откъс от “Емоционалната интелигентносТ” на Даниъл Голман
Откъсът е от книгата „Емоционалната интелигентност“ на Даниъл Голман. Kнигата е за интелигентността на емоциите и начините да успеем в това начинание – тема от изключителна важност за ползотворно общуване във всички сфери на живота ни.

Могат ли емоциите да бъдат интелигентни?

За да разберем как може да изглежда едно такова обучение, ще трябва да се обърнем към други теоретици, поели по стъпките на Гарднър и най-вече на Питър Салови, който е описал изключително подробно как можем да внесем интелигентност в чувствата си.

Това начинание не е нещо ново:през годините и най-запалените защитници на коефициента на интелигентност са се опитвали да въведат емоциите в царството на интелекта, вместо да ги разглеждат като напълно противоречащи си явления.

Така например, Е.Л. Торндайк, виден психолог изиграл важна роля за популяризирането на IQ през двадесетте и тридесетте години, в една своя статия казва, че един аспект на емоционалната интелигентност или способността да разбираме другите и „да действаме мъдро в човешките взаимоотношения“, сама по себе си е едно от измеренията на човешкия интелект. Други психолози от онази епоха разглеждат социалната интелигентност от по-цинична гледна точка и я възприемат като набор от умения за манипулиране на другите, начин да ги накараме да направят онова, което искаме, независимо дали са съгласни или не.

Нито една от формулировките обаче не заема солидни позиции. През 1960 г. един от основните трудове по тази тема обявява социалната интелигентност за „безполезна“ тема.

Само че личната интелигентност не може просто да бъде отхвърлена. Тя се доказва интуитивно и отговаря на очаквания на здравия разум. По-систематичните изследвания водят Робърт Стънбърг до заключението на Торндайк: социалната интелигентност се отличава от академичните способности, като същевременно играе ключова роля за справяне с практическите житейски проблеми. Една от основните характеристики на интелекта, които се ценят значително най-високо на работното място например, е чувствителността, която позволява на ефективния мениджър да улавя мълчаливите послания.

През последните години една все по-голяма група психолози достигна до заключения в съзвучие с убеждението на Гарднър, че старите представи за коефициента на интелигентност са се въртели основно около тесен набор от математически и езикови умения и че справянето с тестовете е пряк индикатор за успех в класната стая и в научната кариера, но върши все по-малко работа в ситуациите, отдалечаващи се прогресивно от академичния живот.

Тези психолози (сред тях са Стънбърг и Салови) възприемат един по-широк възглед за интелигентността и се опитват да я предефинират с оглед на това какво е необходимо за успех в живота. Тази линия на изследване ги води отново до неизмеримата важност на „личната“ интелигентност, или емоционалната интелигентност.

Салови включва списъка на Гарднър в собствената си дефиниция за емоционална интелигентност, която обхваща пет основни области:

  1. Познаване на собствените емоции. Самоосъзнатостта, пълноценното възприемане на чувството, докато то все още трае, е ключов елемент от емоционалната интелигентност. Както ще видим по-нататък, способността ни да наблюдаваме чувствата си във всеки момент е от особена важност за психологическите умения и себепознанието.Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по-ясно отношение към личните си решения. – от избора на спътник в живота до избора на работа.
  2. Управление на емоциите. Контролът върху чувствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта. По-нататък ще разгледаме начините да утешаваме себе си, да се отърсваме от пълзящата тревога, мъка или раздразнителност, както и какво става, ако не успеем. Хора със слаби заложби в тази област, непрекъснато се борят с чувства на дистрес, докато онези, които ги владеят майсторски, могат да се възстановят много по-бързо от превратността в живота.
  3. Умения за самостоятелно мотивиране. Както ще стане ясно по-нататък, мобилизацията на емоциите за дадена цел е изключително важна за вниманието, личната мотивация и майсторството, както и за творческите сили. Емоционалният самоконтрол (отлагане на възнаграждаването и потискане на импулсивността) е основна опора за всяко постижение. Освен това способността да се действа в състоянието, което специалистите наричат „поток“ – безкомпромисна пълнота на съзнанието – води до изключителни резултати във всякакви области. Хора с такива способности обикновено са по-производителни и ефективни във всичко, с което решат да се заемат.
  4. Признаване на емоциите на другите. Емпатията – друга способност, която е в тясна връзка с емоционалната осъзнатост, е може би най-основната човешка способност. Ще разгледаме откъде идва тя, каква е социалната цена на безразличието и кои са причините емпатията да поражда алтруизъм. Емпатичните хора са по-чувствителни спрямо фините социални сигнали, които подсказват нуждите или желанията на другите. Това ги прави подходящи за професии в областта на медицината, образованието, продажбите и мениджмънта.
  5. Стабилна връзка. Изкуството на връзката до голяма степен предполага умение да управляваме емоциите на другите. По-късно ще стане въпрос за социалната компетентност и нейната липса, както и за способностите, които трябва да влязат в действие при нея. Те подхранват популярността, лидерските умения и ефикасното междуличностно общуване. Хора с подобни заложби се справят добре в случаите, които изискват гладка комуникация с другите – те са направо „социални“ звезди.

Разбира се способността на хората в тези пет области се различават значително, някои от нас могат да се окажат например умели господари на собственото си чувство за тревога и същевременно да не могат да утешат някого другиго.

Въпреки че основата на тези умения е чисто неврологична, мозъкът както ще видим, е изключително пластичен и не спира да учи. Пропуските в емоционалните способности могат да бъдат запълнени. В повечето случаи става дума за цели комплекси от навици и реакции, които могат лесно да бъдат усъвършенствани, стига да сме готови да положим необходимите усилия за това.

Към книгата