Публикувано на

Откъс от “Емоционална алхимия” на Тара Бенет-Голман

Откъс от “Емоционална алхимия” на Тара Бенет-Голман
Откъсът е от книгата „Емоционална алхимия“ на Тара Бенет-Голман. Книгата разкрива как можем да успокоим ума си от смущаващи емоции с помощта на медитацията за осъзнаване.

Силата на осъзнаването

Виждала съм мощното действие на тази разграничителна способност в живота на клиентите си. Една клиентка бе маниакално самокритична и непрекъснато смяташе, че не се е представила достатъчно добре. Въпреки че имаше много успешна кариера, тя беше най-безжалостният си критик.

Веднъж, например, ми каза: „Миналата седмица трябваше да направя важна презентация – щяха да присъстват много хора, на чиито мнения наистина държа. Така че се подготвих по-старателно от обикновено и смятах, че съм се справила доста добре. След презентацията няколко души ме поздравиха. Но един каза: „Справихте се прекрасно. Но можеше да е малко по-кратичко.“ И край. През последните няколко дни мисля постоянно за това – че съм говорила твърде дълго. Събуждам се посред нощ и се тревожа по въпроса.“

Това не беше изолиран случай. Усещането, че никога не правя нещата достатъчно добре, я преследваше – в работата й, в брака й, в грижите й за децата, дори в готвенето. Измъчваше я постоянно, разваляше отношенията с близките и превръщаше и най-малкото предизвикателство в повод за самокритики и съмнения в себе си.

По-систематическото изследване я накара да осъзнае, че в основата на тази тревога се крие емоционален модел – дълбокото убеждение, че независимо колко добре прави нещо, никога няма да е достатъчно според невъзможно високите й стандарти. Това погрешно убеждение изкривяваше възприятията й и тя просто не виждаше доказателствата, че в действителност се справя много добре. И това я караше да се пришпорва прекомерно и да се лишава от житейските наслади.

Съзнаването ни помага да идентифицираме тези скрити емоционални модели и да ги изкараме на светло, за да започнем да се освобождаваме от хватката им.

Една двойка ожесточено спореше, което застрашаваше връзката им. Методът на съзнаване позволи на партньорите да открият скритите модели, които ги накараха да водят по същество един и същи спор отново и отново. Щом започнеше да се чувства несигурна в обичта в обичта на мъжа, жената ставаше изискваща. Тогава той изпитваше усещането, че тя го контролира и се отдръпваше гневно. Резултатът беше бурен скандал. Когато се вгледаха внимателно в случващото се, че разбраха, че гневното му отдръпване и нейното тревожно вкопчване бяха емоционални реакции на една символична реалност.

Постоянните им разправии всъщност нямаха нищо общо с настоящата ситуация,а бяха изцяло свързани със символичното значение на минали събития: неговият страх да не бъде контролиран и нейната свръхчувствителност към признаци на отхвърляне поради дълбокото й усещане за емоционално лишение. След като се научиха да идентифицират тези обичайни емоционални реакции още при възникването им, партньорите успяха да избегнат кавгите и започнаха да общуват по-добре.

Една жена, отдадена на медиацията, се опитвала да намали стреса от отдавнашното си усещане за откъснатост, като ходела на дълги ретрити, но докато медитирала в един ретрит, установила, че е още по-обсебена от същото това усещане. Както тя самата се изрази: „Лудостта ти те следва и по духовната пътека.“ Когато обаче се научи да вижда тези привидно плашещи емоционални реакции като обясними и временни, вече можеше да ги използва като гориво за практиката си, задълбочавайки своето състрадание към себе си и към другите.

Тази трансформация започва с пренастройване на лещите на програмираността ни, така че видим нещата по-ясно – такива, каквито са наистина. Сигурно се чудите: „Кой съм аз, ако не собственият ми обичан модел на възприемане и самоопределение?“

Този въпрос може да бъде зададен както от психологическа, така и от духовна гледна точка – процес на вътрешно откривателство, който надявам се тази книга ще предизвика.

Метафората за алхимията

„Всяко нещо трябва да се трансформира в нещо по-добро и да придобие нова съдба“ – пише Паулу Куелю в романа си „Алхимикът“

Куелю описва света като видимия аспект на Бога, докато действащите невидими духовни сили до голяма степен остават непознати за нас. Алхимията възниква, когато духовното поле влезе в контакт с материалното.

Книгата на Куелю ми подари една клиентка, която ми каза: „Напомня ми за съвместната работа.“ И наистина – алхимията е добра метафора за процеса, който възнамерявам да опиша.

Според легендите алхимиците търсели магическия философски камък, за да превръщат оловото в злато, според по-философската алхимична школа, са просто метафора за вътрешни състояния: целта на алхимиците била психологическата и духовна трансформация. Алхимиците осъзнали, че тайната, която се стремели да открият, не била във външния свят, а в душата.

Някои алхимични школи сравняват обичайното състояние на ума с въглен, а ясното съзнание – с диамант. Вероятно в материалния свят няма по-голям контраст от този между.въглена и диаманта и все пак двете представляват просто различни подредби на молекулите на въглерода. Диамантът е трансформира въглен, затова чистото съзнаван може да възникне от объркаността ни.

Но в метафората за алхимията ме интригува не златото – някаква грандиозна цел, а по-скоро акцентът върху процеса на трансформация, който то поставя.

Една клиентка – акупунктуристка, която е изучавала китайска медицина – ми каза, че „алхимия“, по-добре от всяка друга дума описва процеса на интегриране в съзнаването в работата с емоциите. „Алхимията означава да приемеш и да сложиш всичко в казана, без да отхвърляш или коригираш – да разбереш, че дори негативното е част от ученето и лечението.

Съзнаването означава да виждаш нещата такива, каквито са, без да се опитваш да ги променяш. Целта е да премахнем реакциите си спрямо смущаващите емоции, като внимаваме да не отхвърлим самите емоции. Съзнаването може да промени начина, по който възприемаме и се отнасяме емоционалните си състояния, не е задължително то да ги елиминира.

Топлината на слънчевата светлина, която разпръсква влагата в облаците – това е природна алхимия – прилича на начина, по който огънят на съзнаването стопява емоционалните облаци, скриващи вътрешната ни природа.

Резултатите от тези периоди на проницателна яснота може да са преходни и краткотрайни и да продължават до формирането на следващия емоционален облак. Но разпалването на това съзнаване отново и отново, така че да въздейства върху вътрешните облаци и да прониква и разпръсква мъглата в умовете ни, е сърцевината на практиката – практика, която можем да се научим да поддържаме.

Аз вярвам, че чрез подходящи инструменти за съзнаване всички имаме потенциал да бъдем вътрешни алхимици с естествена способност да превръщаме моментите на обърканост в проницателна яснота. Постепенно докато се упражняваме да го правим с тревожните си чувства, можем да постигнем разбиране и за техните причини.

Към книгата