Публикувано на

Откъс от “Ефектът Медичи” на Франс Йохансон

Откъс от “Ефектът Медичи” на Франс Йохансон
Откъсът е от книгата “Ефектът Медичи” на Франс Йохансон. Книгата е за раждането на идеи, тяхното генериране и превръщане в удивителни иновации. Книгата е построена на основа на задълбочено проучване на иновации в различни области на бизнеса.

Създаване на ефекта Медичи

Идеята е проста: когато навлезете в Пресечната точка на области, дисциплини или култури, можете да комбинирате съществуващи концепции и огромен брой необикновени нови идеи. Името, което съм дал на явлението – ефектът Медичи – идва от забележителния разцвет на творчеството през ХІV век в Италия.

Медичите са семейство банкери от Флоренция, които финансират творци от различни дисциплини. Благодарение на тази фамилия и няколко други като нея, скулптори, учени, поети, философи, финансисти, художници и архитекти се събират в град Флоренция. Там се намират един друг, учат се един от друг и премахват бариерите между дисциплините и културите. Заедно създават един нов свят, основан на нови идеи – това, което става известно като Ренесанс. Като резултат градът се превръща в епицентър на творчество, един от най-иновативните епохи в историята. Въздействието на Медичите може да се усети и до ден днешен.

Ние също можем да създадем ефекта Медичи. Можем да запалим тази експлозия от необикновени идеи и да се възползваме от нея индивидуално, като екипи и като организации. Можем да го направим като съберем заедно различни дисциплини и култури и да потърсим местата, където те се свързват. Ефектът Медичи ще ви покаже как да намерите такива идеи на пресечните точки и да ги осъществите. Книгата не е за Ренесанса, нито за фамилията Медичи. По-скоро е за елементите, които са направили тази епоха възможна и за случващото се, когато навлезете в пресечната точка на различните култури и дадете живот на идеите, които намерите там.

Пресечната точка – най-добрата възможност да направите иновация

През пролетта на 2002г. екип от изследователи от Университета „Браун“ в Роул Айланд осъществява забележителен експеримент. Експериментът представлява следното: резус маймуна е обучена на играе на компютърна игра. Същността на играта е да се използва жълт курсор, за да преследва червена точка, която се движи произволно на скрина като въртяща се напосоки хокейна шайба. Играта изглежда като направена за дете, с изключение на една очевидна разлика. Маймуната не използва мишка или джоъйстик, за да играе. Вместо това маймуната движи курсора с ума си. Контролира накъде се движи курсора чрез мислите си.

Когато тези резултати били публикувани в престижното научно издание „Нейчър“, те се превърнали в най-отразяваната научна история на Университета „Браун“. В деня, в който прес съобщението се разпространява до медиите, Михаил Серуя – докторантът, който седи зад експериментите – е залят от обаждания от всички краища на света. „На път съм за банята да си измия зъбите – разказва Серуя – и чувам „Здравейте! Обаждаме се от Би Би Си…“ Репортерите искат да знаят всичко, от това да знаят дали хората могат да използват технологията за военни приспособления до това дали може да помогне на някой заклет телеманиак да се размърда.

Историята е особено завладяваща, не само заради самото откритие, но и поради факта, че е резултат от преднамерено усилие да се намери пресечната точка между различни дисциплини. Групата изследователи се състои от математици, лекари, невролози и учени в областта на компютърните науки. Всички те играят решаваща роля, за да се разбере как работи мозъкът. Екипът твърдо е застанал в Пресечната точна – и така успява…

… Днес Програмата за изучаване на мозъка, оглавявана от Джон Донахю, се състои от изследователи по когнитивни науки, невронауки, компютърни науки, биохимия, медицина, психология, психиатрия, физика и математика. Донахю вярва, че е решаващо да се навлезе в пресечната точка на тези разнообразни оласти, за да се намерят напредничави идеи, които ще тласнат към открития. „Например, неочакваното сблъскване със статистик в коридора някой следобед, може да доведе до дискусия, която разрешава конкретен проблем, с който се боря – обяснява Донахю. Изследователите не са напълно сигурни кога ще се случи нещо интересно, но ако продължат да разговарят, знаят, че накрая нещо ще се случи.“

Защо такъв подход има по-голяма вероятност да промени радикално света? Преди да можем да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем нещо за естеството на креативните идеи и за процеса на иновациите.

Креативните идеи и иновациите

Защо наричаме експериментите, направени от екипа на Програмата за изучаване на мозъка, иновативни? Фактът, че повечето хора се изумяват, когато видят резус маймуна да играе на компютърна игра, не е достатъчен. Ние можем да се удивляваме от много неща – от размера на най-голямата тиква в света до задръстването в 17ч. в Лос Анджелис, но това не означава, че те са иновативни неща.

Експериментът за разбиране на ума е креативен, защото е нов и ценен, а още защото креативната идея е осъществена. Определенията за креативност и иновация се доближават най-много до определението на един водещ изследовател по креативност в Бизнес училището в Харвард – Тереза Амабайл. Въпреки че може да изглежда очевидно, струва си да се отдели време, за да се разгледа по-подробно.

Креативните идеи са нови

Екипът, който стои зад експериментите, е постигнал нещо уникално, нещо което никой друг не е правил дотогава. Това е основна характеристика на креативната идея. Ако направите дубликат на картина на Моне, не сте направили нищо креативно. Ако направите сайт на книжарница, който да функционира точно като Amazon.com, вие сте копирали бизнес модел, а не сте направили иновация.

Този критерий изглежда очевиден, но може да е подвеждащ в своята простота. Какво, ако идеята е нова за автора си, но не и за останалите? За съжаление ще е трудно да наречем такава идея иновативна. Представете си, например, ако някой твърди, че е открил двойно спираловидна структура на ДНК. Никой няма да обърне внимание. Уотсън и Крик са го направили преди повече от петдесет години. Но какво, ако ситуацията е обратната? Какво, ако идеята е стара за автора си, но нова за другите? Авторът може например да разкаже стара история с нова интерпретация или да използва винтовата капачка по нов начин, както прави Томас Едисон, когато разработва заедно с екипа си конструкцията на електрическата крушка. В такъв случай обществото ще се съгласи, че продуктът е креативен. Всъщност по-голяма част от креативната дейност се случва по този начин.

Креативните идеи са ценни

Интересното е, че да се приеме една идея за креативна, не е достатъчно да е нова. Да кажеш, че 4 + 4 = 35,372 определено е оригинално, но трудно се определя като креативно. За да може една оригинална идея да е креативна, тя трябва в някаква степен да бъде и приложима. Трябва да е и ценна. Да кажеш, че 4 + 4 = 44 като запазиш сериозно изражение (като Крис Рок във филма „Държавен глава“) може да изпълни изискването, тъй като някои хора могат да го намерят за забавно. Това, в такъв случай обяснява защо експериментът, направен от екипа по мозъчни науки, е креативен. Той е нов и ценен за сравнително много хора, както ясно се заявява в публикацията на сп. „Нейчър“.

Иновативните идеи са осъществени идеи

Причината, поради която наричаме експеримента иновативен е това, че екипът го е провел и сега други използват откритието, за да подпомогнат собствените си изследвания. Иновациите трябва не само да са ценни, но и да могат да се използват и от други в обществото. Ако някой просто си представя най-удивителното произведение на всички времена, няма как да го определим като иновативен човек. Ако една идея същуствува само в нечия глава, то тя не е иновативна. Тази идея трябва „да бъде продадена“ на други в света, независимо дали те са колеги, които анализират научни данни, клиенти, които купуват нови продукти, или читатели на статии и книги.

В някои отношения общоприетата дефиниция за креативност и иновации е малко объркваща. Обикновено мислим за хората като креативни, но креативността се проявява когато хората действат съвместно със заобикалящата ги среда. Обществото решава дали една идея е едновременно нова и ценна. Според думите на психолога и водещ и водещ изследовател на креативността Михай Чиксентмихай: „Няма начин да узнаеш дали една мисъл е нова, освен ако не я съпоставиш към някои критерии и няма начин да се каже дали е ценна, докато обществото не я оцени.“ Следователно, невъзможно е да се определи дали продуктите, създадени от даден човек, са иновативни, ако никога не са били видяни, използвани или оценени.

След като сме поставили някои граници за света, който ще открием тук, нека се задълбочим отново. Тази книга се старае да докаже, че Пресечната точка е най-доброто място да генерирате експлозия от нови сполучливи идеи – това наричам ефекта Медичи. Но какво по-точно е Пресечната точка?

Пресечната точка: там, където различните области се срещата

Когато казваме, че Програмата за изучаване на мозъка стои на пресечната точка между математика и медицина, компютърна наука и неврофизиология, всъщност казваме, че хората в програмата са успели да свържат областите и чрез връзките са достигнали до нови креативни прозрения. Хора, екипи и организации застават на Пресечната точка, като свързват понятията от една област, с понятията от друга област…

… В книгата понятието „област“ се използва, за да опише дисциплини, култури, и сфери, в които човек може да специализира чрез образование, работа, хобита, традиция, или друг житейски опит. Областите, например, могат да включват писане на детективски истории, рисуване, китайски бизнес обичаи, молекулярна биология и софтуерна индустрия, ориентирана към бизнеса. Те съдържат толкава разнообразни теми като спортен риболов, кабелна телевизия, испано-американска култура, анализ на ценни книжа, целево ориентирано планиране, поезия, изработване на килими и монтаж на филми. Обласите могат от своя страна да се разделят на подраздели от по-тясно дефинирани области. Например, може да говорите за областта на готвенето като цяло, но може да говорите и за характеристиките на шведската или тайландската кухня. В края на краищата за да може една тема да бъде наречена област, човек трябва евентуално да може да прекара целия си живот, като се занимава с нея.

Областите се състоят от „понятия“ като знания и практика. Смяната на гума може да се нарече понятие. Както и гумата като предмет, сама по себе си. Двете понятия са свързани в област, наречена механика. За да разбира от дадена област, човек трябва да разбира поня някои от нейните понятия. Колкото повече понятия разбира от една област, толкова повече познания е изградил в същата тази област.

Същинската разлика между област и пресечна точка на области, се състои в това как се комбинират понятията в тях. Ако работите в една област, преди всичко ще можете да комбинирате понятия в тази специфична област, генерирайки идеи, които се развиват в специфична посока – наричам ги еднопосочни идеи. Когато застанете в Пресечната точка, можете да съчетаете понятия от многобройни области, като генерирате идеи, които прескачат в нови посоки – тях наричам пресечни идеи…

Разликата между двата вида идеи е значителна

Основната разлика между еднопосочната и пресечната идея е, че знаем къде ще отидем с първата. Идеята има посока. Еднопосочната иновация подобрява един продукт в сравнително предвидими стъпки и в посока на аспект, който е добре определен. Примерите за еднопосочна иновация са навсякъде около нас. Вземете например компания, която подобрява производителността, като модернизира и усъвършенства съществуващия процес. Или учен, който определя даден феномен да достигне до десетичния знак (след като знае петия знак). Или успешна програмна политика на един град, която е приспособена така, че се прилага в друг град. Целта на еднопосочната иновация е да развие дадена идея като използва усъвършенстването и приспособяването. Резултатите от тази иновация са предсказуеми и се постигат сравнително бързо…

… Когато Стивън Кови – автор на популярната книга за личностно развитие „Седемте навика на високоефективните хора“, издава „Седемте навика на високоефективните семейства“ – той най-вероятно не е имал намерение да въвежда коренно различна идея, а да представи оригинална идя с приспособяване (и да продължи да жъне успех от нея). Това важи и за компаниите, които усъвършенстват продуктите си към нови маркетингови сегменти.

Пресечните иновации от друга страна променят света със скок, при това в нови посоки. Те обикновено поставят началото на нова на нова област и по този начин правят възможното хората, които са положили началото, да станат лидери в областта, в която вече са създали. Пресечните иновации не изискват толкова много експертност, както еднопосочните. Затова и могат да бъдат създавани от хора, от които най-малко очакваме. Пресечните иновации са радикални. Могат да са свързани с дизайна на голям универсален магазин или със заглавието на роман. Могат да са насочени към техника за специални ефекти или към разработване на продукт за международна корпорация. Имат следните характеристики:

  • Те са изненадващи и увлекателни
  • Правят скок в нова посока
  • Проправят път за изцяло нови области
  • Дават възможност на човек, екип или компания да ги нарекат свои собствени
  • Генерират последователи, което значи, че създателите им могат да станат лидери
  • Стават източник на еднопосочни иновации за години и десетилетия напред
  • Могат да повлияят на света по невиждан начин

Пресечната точка е най-добрата ви възможност да направите иновация

За повечето от нас най-добрата възможност да направим иновация е в Пресечната точка. Там имаме не само по-голям шанс да намерим изключителни комбинации от идеи, но и можем да намерим много повече идеи. За да сме конкретни заставането в Пресечната точка не означава просто да се съчетаят две различни понятия в нова идея. Този вид комбинации са част и от еднопосочните, но и от пресечните иновации. Пресечната точка представлява мястото, което драстично увеличава възможностите да се появят необичайните комбинации.

Представете си, че сте медицински работник, който се грижи за парализирани пациенти. Ако искате да разработите нови методи за лечение във вашата област, трябва напълно да разбирате вашата област. Но така също от значение е и да усвоявате нови понятия, за да намерите нови работещи идеи.

Сега си представете, че се разпрострете и свържете опита си с този на невронауката. Изведнъж ще се появят нови опции и идеи. Неврологичните понятия, за които дори не сте имали представа, че съществуват, могат потенциално да се комбинират със съществуващите методи за лечение и така ще генерират сполучливи пресечни идеи. С навлизането в Пресечната точка, вие с други думи ще сте отприщили експлозия от свежи, интригуващи комбинации.

Експлозията от забележителни идеи е това, което се е случило във Флоренция по времето на Ренесанса. Ако можем да достигнем до Пресечната точка на дисциплини и култури, ще имаме по-голяма възможност да създадем иновация, просто защото там има много необикновени идеи, които се разхождат нагоре-надолу. И както ще покаже следващата глава в книгата, никога не е имало по-подходящо време от сега, за да го направим.

Към книгата