Публикувано на

Откъс от „Една успешна идея е достатъчна“ на Рандъл Лейн

Откъс от "Една успешна идея е достатъчна" на Рандъл Лейн
Откъсът е от книгата „Една успешна идея е достатъчна“ на Рандъл Лейн. Това е книга за безпрецедентния и светкавичен възход на 16 предприемачи в областта на съвременните информационни технологии.

Силициевата долина има проблем с жените. Броят на технологичните стартъпи, управлявани от жени, е направо жалък в сравнение с потенциалния талант. А цялостната култура на „мъжкото братство“, злочест резултат на времето и мястото, където младите мъже властват необезпокоявани, може да направи нещата дори по-лоши.

Точно това прави Ани Татарко изключително интересна. Да, тя и мъжът й успяват с далеч по-малко шум от своите колеги бързо да изградят компания, оценена на повече от два милиарда долара през 2014г., благодарение на сайта за жилищен дизайн Houzz.

Началото

Историята започва с това, че Ади и мъжът й – софтуерен инженер по професия – искали да ремонтират кухнята и да добавят повече пространство към слънчевото си ранчо с три спални в Палто Алто, Западна Калифорния. След две години разглеждане на списания и срещи с архитекти, те били объркани и силно раздразнени от липсата на онлайн магазин, който да обединява различни идеи за дизайн.

Ади и мъжът й решили да създадат такова място. Той се заел със сайта, а тя с неговото съдържание. Един ден седнала в пуф-фотьойла в детската стая и описала водещата философия на сайта. Искала той да пренебрегне всички по-известни формули на електронната търговия и блогърски мнения в полза на един по-независим подход, който окуражавал невинното зяпане на картинки, без приканване към покупка. Пет години по-късно Houzz бил сред Топ 200 на най-посещаваните сайтове в САЩ, изпреварвайки сайтовете на списание „Пийпъл“, на авиокомпанията „Юнайтед Еърлайнс“ и на телевизионната мрежа CNBC.

От домашната обстановка до неагресивната стратегия за продажби – такова е било необичайното начало на Houzz. Според едно проучване през 2013г., повече от 43% от 150-те най-големи компании в Силициевата долина нямали нито една жена в борда на директорите. Други проучвания показват, че едва един от двадесет стартъпа, подкрепяни от фирми за рискови инвестиции, е управляван от жена, а тези, които успяват да наберат скорост, събират може би около две трети от финансовите средства, набирани от управляваните от мъже фирми.

Част от тези тенденции водят началото си от образователната система, която отблъсква момичетата от точните науки, а други произтичат от модерната култура на мъжкото братство в Силициевата долина.

И все пак всичко това изглежда в полза на Ади Татарко, която е истинско словесно торнадо и е много малко вероятно да бъде надговорена дори и от най-сладкодумния мъж с гръмовен глас. Това, че е жена й помага да разбере своя пазар като изпълнителен директор на Houzz и да създаде култура, която е и неконтролируема, и предразполагаща. Тя поднася торта за рождените дни на всеки един от 200-та служители.

„Аз съм жена, така че съм по-емоционална“ – казва 45-годишната изпълнителна директорка – „Имам нужда нещата да се случват тук и сега.“ Служителите понякога имитират Татарко, съобщаваща някаква голяма бизнес цел, докато 43-годишният й съпруг, президент и главен експерт на компанията, се ядосва, че тя обещава прекалено много. Тези скечове (а всъщност реални ситуации) свършват винаги по един и същи начин. Крайният срок идва, представянето на компанията надминава дори амбициозната прогноза на Татарко, а тя весело казва: „Справихме се въпреки твърденията на Алон, че няма да можем!“

Не е съвпадение, че Ади Татарко е родом от Израел

Не е съвпадение, че Ади Татарко – една от най-успелите жени-технологични предприемачи на Америка – е родена в Израел. Това е страна, която правилно е определяна като „стартъп нация“. Нейната технологична динамика е подхранвана отчасти от подготовката и зрелостта, давани по време на задължителната военна служба за мъжете и жените в Израел.

Израствайки в Израел през 80-те години на миналия век, Татарко черпела вдъхновение от своята майка, която била брокер на недвижими имоти. А така също и от баба си, която била известна модна дизайнерка и в продължение на десетилетия летяла до Париж за различни изложби, във време, когато жените просто не правели такива неща.

„Спомням си, че ходех често в дома на баба и бях очарована от факта, че тя се справя изключително добре с толкова неща едновременно“ – спомня си Татарко. Останалата част от семейството я подкрепяше и аз много се гордеех с нея.“

Татарко завършва Йерусалимския университет през 1996г. със специалност „Международни науки“ и е с мъгляви планове да пътува в чужбина и да превръща грозните места в красиви. Скитайки из Тайланд с две приятелки, тя се озовала на 15-часово пътуване с автобус от Банкок до остров Кох Самуи. Татарко седяла отпред, а в задната част на автобуса имало трима млади мъже от Израел. Шофьорът искал предните седалки да бъдат празни, затова я отпратил назад и я настанил до висок червенокос младеж на име Алон Коен.

„Говорихме си непрекъснато по време на цялото пътуване – разказва Ади. Беше прекрасно.“ Останали на острова до края на ваканцията. А след като се върнали в Израел, отворили малка компания за технологични услуги. През 1998г. се оженили, скоро след това се преместили в Ню Йорк. Продължили да се движат на запад и през 2001г. вече живеели в Силициевата долина, където Коен работел като инженер за eBay. В крайна сметка той оглавил всички екипи от инженери, които работели по различни задачи – от стратегии за монетизация до програмни интерфейси за приложения, които помагали на външни разработчици да работят по-лесно с данните на eBay. Това били умения, които щели да подпомогнат развитието на Houzz по-късно.

А амбициите на Ади трябвало да отстъпят на заден план. Нейният първи син се родил през 2002г, сравнително скоро го последвали още две братчета. Ади работела на половин работен ден като инвестиционен съветник, обучавайки своите клиенти как да управляват своите пари.

Развитието на Houzz

Houzz започнал да придобива форма, доказвайки основната истина на тази най-нова вълна на златната треска: дори след двадесет години на сериозни усилия за създаването на стартъп интернет компании, насочени към потребителите, все още съществували много големи, неизследвани възможности.

Що се отнася до печалбите, то за стартъпи-те в самото начало печалбите били направо безнадеждни. Казват, че ако успеели да се разраснат дотолкова, че да привлекат милиони потребители, всички традиционни възможности за продажба на реклами, информация и стоки излизали на преден план. Като се има предвид, че 150 милиарда долара се харчат годишно в САЩ за подобряване на домовете, Houzz бил особено плодотворен пример за това как работи тази динамика на развитието.

Затова мислете за Houzz като триумф на невинните. Сайтът не притежава найстойчивостта за следване на най-новите тенденции, който е присъщ на архитектурните списания. Няма и досадните призиви „Купи сега“ на големите сайтове за онлайн търговия. Houzz заобикаля самовлюбеността и нахакаността на сайтовете за интериорен дизайн. Houzz е истински рай за изследователите, позволявайки на изнервените собственици на къщи да ровят колкото си поискат, сближавайки постепенно вкусовете и бюджетите си, докато заявят уверено: „Ето, това искаме“.

Първоначалният трафик идвал основно от района на Запада, но скоро сайтът привлякъл вниманието на посетители от цял свят. Най-неочаквано архитекти и дизайнери започнали да ухажват Татарко и Коен, изявявайки желание да публикуват фотоалбуми и безплатни идеи. Ричард Бюканън – известен архитект от Филаделфия казва, че Houzz е инструмент за общуване на архитектите с техните клиенти.

През 2009г. Houzz се разраснал и вече се нуждаел от 20 сървъра, за да поддържа очаквания трафик на данни. Изисквали се и инженери и редактори на пълен работен ден. Имало и нужда от повече пари в брой. Имали възможност да поместват платени реклами и други платени услуги. Но Ади Татарко била категорична. Тя искала Houzz да е възможно най-приятелският и лесен за ползване сайт.

Препоръчали им инвеститор – Орен Зеев. Той обещал, че Ади и Алон ще продължат да управляват своята компания и да вземат всички решения, а той щял само да търси начин на сбъдне мечтата им. През ноември 2009г. Зеев оглавил обединение на инвеститори, които купили 35% дял от Houzz за два милиона долара. Дейвид Сакс – създателят на инструменти за офис продуктивност Yammer случайно се натъкнал на Houzz, търсейки идеи за обновяване на собствената си къща в Сан Франциско. Останал очарован и направил инвестиция в Houzz. Тези инвестиции се оказали много проницателни. Houzz не разкрива своите оперативни резултати, но хората, запознати с отчетите им, казват че компанията е функционирала с много умерена скорост на изразходване на инвестирания капитал.

Ади Татарко продължила да се фокусира върху качеството на сайта. Днес хиляди архитекти и дизайнери плащат по 2500 долара месечно, за да са част от премиум списъците на Houzz. Инвеститорите очевидно искат да са част от печалбите. Татарко и Коен събрали почти 200 милиона долара от инвеститори, приключвайки с транш от 150 милиона долара, който бил договорен през 2014г.

Балансът между работа и личен живот

Никой не пита директори-мъже за баланса между работата и личния живот. Но когато Татарко родила своя трети син през 2013г., докато управлявала един от най-бързо развиващите се в света стартъпи, тя била изправена пред това предизвикателство. „Опитвам се, опитвам се“ възкликнала тя по време на едно свое интервю, посветено на Houzz, а после допълнила: „Надявам се, че постъпвам правилно.“

„Има някои неща, които вече не мога да правя. Преди готвех всяка вечер. Сега друг използва моите рецепти, за да ни готви.“ Имала навика да чете на средния си син книжки за Хари Потър преди сън като специален техен ритуал. И все пак има моменти, в които се буди в 2 часа през нощта под тежестта на проблемите на родителството и корпоративното лидерство. „Мисля си, организирах ли онова детско парти? И после внезапно осъзнавам, че има да направя поне още един слайд за следващата делова среща на борда.“

Извън работата и семейството, реално Ади и съпругът й нямат друг живот. Те управляват компанията, общуват с децата, успяват да поспят няколко часа. И това е всичко. Някой път Татарко работи до късно, а Коен бърза да се прибере, за да вечеря с момчетата. Други вечери те си разменят ролите.

В офиса постоянно витае усещането, че Татарко и Коен се опитват през цялото време да набутат дейности за 30 часа в денонощието. Бюрото на Ади е разположено в единия ъгъл на огромното отворено офис пространство на компанията. Заобиколена от редактори, тя се занимава с международното разпространение на Houzz. Близо 30% от посетителите на сайта идват от страни извън САЩ. Компанията има офиси в Лондон и Сидни, сайтът е превеждан на немски, френски и руски език.

Коен работи в друг ъгъл, разположен в самото сърце на страната на инженерите. Да, сайтът е красив, но зад него стои сериозна технология. Той и разработчикът Гай Шавив са подали молба за патент на някои от функционалностите на сайта, например малките зелени етикетчета, които са прикачени към мивки, лампи и други подобни неща, предоставяйки възможност на потребителите възможността да кликнат за допълнителна информация. За да не изглеждат като агресивни реклами, Шавив направил така, че те да се люлеят напред-назад в мобилната версия на сайта като малки коледни играчки. Скрити алгоритми съдържат над сто траектории на люлеене, които управляват всяко отделно етикетче и по този начин няма дори две етикетчета, които да се люлеят в синхрон.

Татарко и Коен пребивават всеки в собствения си свят до обяд. После си вземат едночасова почивка, за да хапнат заедно. Това не е романтично бягство, защото разговорът по време на обяд включва всичко – от дизайна на сайта до болното дете. Те не се преструват, че всичко върви идеално. Борят се с всеки нов проблем, знаейки, че с компромиси отново ще достигнат до правилния отговор. И в 13.00 часа отново са на работа – всеки на своето работно място.

„Да имаш деца и едновременно стартъп е доста трудно. Две смени бавачки се грижат за децата. Но има много неща, които родителите не прехвърлят на други хора. Коен редовно играе баскетбол с най-големия си син. За изненада на родителите, когато почнали да говорят за смяна на входната врата на дома, най-големият им син се изправил пред тях с книга с идеи, която намерил в сайта на Houzz и им показал как могат да трансформират алеята в частично игрище за баскетбол.

„Какво можехме да направим – свива рамене Татарко. Уговорихме му среща с архитект. И той изслуша много внимателно идеите на сина ни. Всичко трябва да се променя постоянно. Децата раста, а компанията заедно с тях.“

Към книгата