Публикувано на

Откъс от “Джеф Безос и векът на Амазон” на Брад Стоун

Откъс от “Джеф Безос и векът на Амазон” на Брад Стоун
Откъсът е от книгата „Джеф Безос и векът на Амазон“ на Брад Стоун. Книгата представя историята на основателя на най-големия онлайн магазин в света Amazon.com и как той съумява да претвори идеята си в реалност.

В началото на седемдесетте години на двайсети век предприемчива висша служителка в сферата на рекламата на име Джули Рей е заинтригувана от неконвенционалната програма в училище за надарени деца в Хюстън, Тексас. Синът й е сред първите ученици, включени в онова, което по-късно ще бъде наречено Авангардна програма, целяща да насърчава креативност и независимост у участниците в нея и предразполага към по-широко и нестандартно мислене. Рей е толкова запленена от изучаваните предмети и от общността ентусиазирани учители и родители, че се заема да проучва подобни училища в щата с намерение да напише книга за едва прохождащото в Тексас специално обучение за надарени деца.

Няколко години по-късно, когато синът й вече е постъпил в гимназия, тя се завръща да огледа отново програмата, провеждаща се в едно от крилата на прогимназията „Ривър Оукс“, западно от централната част на Хюстън. Директорът на училището избира ученик, който да я придружава – шестокласник с пясъчноруса коса и дар слово, чиито родители поставят единствено условието истинското му име да не бъде публикувано. Така че Рей го назовава Тим.

В книгата „Възпитанието на будни умове: поглед на един родител към обучението на надарени деца в Тексас“ Рей пише, че Тим е „ученик с отлична обща интелигентност, с крехко телосложение, дружелюбен, но сериозен“. Отбелязва, че според учителите му „не е особено надарен с лидерски качества“, но че се движи с увереност и самочувствие сред връстниците си и с много богат език възхвалява достойнствата на романа, който чете в момента – „Хобит“ на Дж. Р. Р. Толкин.

На двайсетгодишна възраст Тим вече е белязан от амбиция. Споделя с Рей, че чете различни книги, за да получи специален читателски сертификат, но се поставя под нивото на съученичка, която излиза с невярното твърдение, че изчита по дузина книги на седмица. Тим също така показва училищен проект, над който работи, наречен от него „куб на безкрайността“ – захранвано от батерия приспособление с въртящи се огледала, създаващи оптическа илюзия за безкраен тунел. Той го моделира по пример на устройство, видяно в магазин. Онова е струвало двайсет и два долара, но „моето е по-евтино“, отбелязва. Учителите й казват, че три от проектите на Тим са приети за участие в местна научна изложба, повечето участници в която са гимназисти.

Преподавателският състав хвали Тим за неговата находчивост, но се долавя известна предпазливост спрямо интелекта му. За да практикува крос-табулации в статистиката за часа си по математика, Тим е създал въпросник за оценка на учителите на шести клас. Целта, казва той, е да се оценят преподавателите според това „как преподават, а не според популярността им“. Раздава въпросника на съучениците си и по времето на посещението на Рей е на етапа да изчисли резултатите и да изрази графично съотносимото представяне на учителите.

Типичният ден на Тим, както го описва Рей, е запълнен от дейности. Става рано и в седем часа хваща автобуса на една пресечка от дома. Пристига в училище след пътуване на разстояние от трийсет километра, влиза в часовете по различни дисциплини – математика, четене, физическо възпитание, природни науки, испански и рисуване. Има време, отделно за индивидуални проекти и малки групови дискусии. Джули описва урок, при който седем ученици, включително Тим, сядат в плътен кръг в директорския кабинет за упражнение, наречено „продуктивно мислене“. Дават им се кратки истории, които всеки прочита наум и после обсъждат. Първата история е за археолози, които след завръщането си от експедиция обявяват, че са открили ценни артефакти, твърдение, което впоследствие се оказва измама. Рей е записала откъси от последвалия диалог:

– Вероятно са имали желание да проучат. Искали са да прогонят проблеми, пред които им е било неудобно да се изправят.
– Някои хора така си минават през живота, въобразяват си, че са нещо, което не са.
– Човек трябва да е търпелив. Да анализира фактите каквито са.

Тим споделя с Джули, че обича тези упражнения. „Както върви светът, може да получиш команда от някого да натиснеш бутона. Човек трябва да е в състояние да обмисля постъпките си самостоятелно.“

Рей не успява да заинтересува издателството със своята книга “Възпитанието на будни умове“. Редакторите от големите издателства оценяват проблематиката като твърде тясна. Така че през 1977 година тя използва парите, спечелени от рекламен коледен каталог, отпечатва хиляда екземпляра с меки корици и ги разпространява лично.

След повече от трийсет години открих такъв екземпляр в обществената библиотека в Хюстън. Намерих и самата Джули Рей, която сега живее в Централен Тексас и работи в областта на планиране и комуникации за каузи, посветени на околната среда и културата. Каза, че през последните две десетилетия е наблюдавала издигането на Тим до слава и богатство с възхищение и уважение, но без особена изненада. „Когато го опознах като момче, способностите му бяха очевидни, освен това те бяха размивани и насърчавани от новата програма – казва тя. – Програмата също извлече полза от неговата отзивчивост и ентусиазъм за знания. Беше пълно покриване на заложената идея.“

Припомня си казаното от една учителка преди години, когато Рей я моли да даде оценка на нивото, на което се учи момчето. „Не бих могла да определя точно – отвърнала учителката. – Знам само, че с малко насоки отвън няма граници за онова, което той може да постигне.“

В края на 2011 година отидох да посетя „Тим“ – тоест Джеф Безос – в централата на компанията му „Амазон.ком“ в Сиатъл. Целта ми бе да си осигуря сътрудничеството му за тази книга, с която правя опит да проследя невероятното издигане на една иновативна, пробивна и често опираща се на полярно различни технологии силова структура, компанията, която е сред първите, осъзнали безграничните възможности на Интернет и в крайна сметка завинаги променила начина ни на пазаруване и четене.

„Амазон“ все повече става ежедневно присъствие в съвременния живот. Милиони хора редовно насочват уеббраузърите си към едноименния уебсайт или към сателитните й сайтове като Zapos.com или Diapers.com, водени от най-първичния импулс във всяко капиталистическо общество: да се консумира. Сайтът на „Амазон“ е смесица от предложения – за книги, филми, градински сечива, мебели, храни и какви ли не чудати артикули от рода на надуваем рог за котки ($ 9,50) или сейф за пушка с електронна ключалка ($ 903, 53), налични за доставка в срок от три до пет дни. Компанията е довела почти до пълно съвършенство изкуството да удовлетворява бързо клиентите, като доставя дигитални продукти до секунди, а в материалния им вид – само за няколко дни. Не е изключение възторжен клиент, който да твърди, че пратката е достигнала до прага му дълго преди да я е очаквал.

През 2012 година, седемнайсетата от нейното съществуване, “Амазон“ прави 61 милиарда от продажби и вероятно ще е първата компания за продажби на дребно, която ще прескочи границата от сто милиарда долара. Обичана е от многобройните си клиенти и вдъхва също така силно чувство на страх у конкуренцията. Самото й име неформално стана част от бизнес речника, и то не съвсем в добър смисъл. Да бъдеш „амазониран“ означава „да наблюдаваш безпомощно как онлайн парвеню от Сиатъл изсмуква като с прахосмукачка клиентите и печалбите от солидния ти традиционен бизнес“.

Историята на „Амазон.ком“, която я схващат повечето хора, е една от знаковите за Интернет епохата. Компанията е тръгнала скромно като онлайн продавач на книги и е преминала към оригиналната приливна вълна на дот-ком изобилие в края на 90-те години, разширявайки дейността си с продажба на музика, филми, електроника и играчки. Разминава се на косъм с катастрофа и устоява на масов скептицизъм относно перспективите си, чийто пик усъвършенства механизма на своя собствена дистрибуторска мрежа и включва софтуер, бижута, дрехи, спортни стоки, автомобилни части – каквото се сетите. И тъкмо когато се е установила като топпродавач в Интернет и водеща платформа за други продавачи, „Амазон“ се преустройва наново като гъвкава технологична фирма,която продава инфраструктурна услуга, известна като Амазон УебСървисиз (Мрежови услуги на Амазон), както и нескъпи практични дигитални устройства като електронния четец Киндъл и таблета Киндъл Файър.

– За мен историята на „Амазон“ има за център гениален основател, който лично е осъществил идеята си – твърди Ерик Шмит, председателят на „Гугъл“ и заклет конкурент на „Амазон“, който в качеството си на частно лице е член на Амазон Прайм, услугата с двудневна доставка. – Почти не могат да бъдат открити по-добри примери. Може би „Епъл“, но често се забравя как повечето хора смятаха „Амазон“ за обречена, защото не желаеше да ограничи себестойността. Продължаваше да трупа загуби. Изгуби стотици милиони долари. Ала Джеф се оказа много словоохотлив и умен. Той е класическият основател на бизнес, на когото му е ясен всеки детайл и държи на него повече от всеки друг.

Въпреки неотдавнашния срок на цените на акциите им до шеметни висини „Амазон“ си остава уникална и озадачаваща компания. Финалната цифра в баланса й е смайващо анемична и насред френетичната си експанзия към нови пазари и продуктови категории компанията в действителност губи пари през 2012 година. Ала на Уолтстрийт не се разтревожват от това. С последователните си прокламации как изгражда компанията си в дългосрочен план Джеф Безос си е спечелил такова голямо доверие у своите акционери и инвеститори, че те са готови търпеливо да чакат деня, когато той ще реши да забави експанзията и да култивира здравословни печалби.

Към книгата