Публикувано на

Откъс от “Дзен и изкуството на щастието” на Крис Прентис

Откъс от “Дзен и изкуството на щастието” на Крис Прентис
Откъсът е от книгата „Дзен и изкуството на щастието“ на Крис Прентис. Книгата е за дзен-щастието или за изкуството да се чувстваш щастлив, следвайки своята „вътрешна“, а не „външна“ пътека.

Ние сме авторите на всеки следващ момент

Това, което ви се е случило досега в живота ви най-вероятно ви е убедило, първо, че твърдението „Всичко, което ми се случва, е възможно най-доброто, което може да ми се случи“, не е вярно, и второ, че книга, базирана отчасти на това условие, няма да ви е от голяма полза. Може да ви изглежда дори безсмислено да подложите това твърдение на изпитание.

Но днес е нов ден. Започна нов век и ново хилядолетие. Докато четете тази книга, може да откриете, че е вашето време да възприемете ново убеждение, което ще благослови живота ви от този момент насетне.

Ние сме авторите на всеки следващ момент.

Ние сме могъщи същества, които създават бъдещето си със своите мисли и действия. Ние сме механизмът, чрез който животът ни бива управляван и ние контролираме събитията в нашия живот чрез личната си философия, която определя как реагираме на тези събития.

Всеки от нас има собствена философия, но малко от нас са определили каква точно е тя. Въпреки това философията е напълно действаща и работеща в живота ни през цялото време. Тя е свързана с това, в което вярваме за света, в който живеем, за хората и събитията, за това как те ни въздействат и за това как ние им въздействаме.

Ако някой ви попита за вашата философия за живота като цяло, бихте казали: „Животът е чудесен, случват ми се хубави неща, аз съм късметлия и вярвам, че светът е прекрасно място с прекрасни хора“. Или бихте казали обратното: „Нещастен съм, случват ми се лоши неща, светът не е много хубаво място, хората се възползват от мен и ги интересува само изгодата, която могат да получат от мен“. Може би вярвате в Закона на Мърфи – „Ако нещо се обърка, то ще се обърка“.

Много хора казват, че им се случват лоши неща, че несправедливостта не само е възможна, но е много вероятна. Те казват, че истинското щастие е трудно да ги споходи и обикновено е краткотрайно, че се появяваме на този свят, живеем и умираме и онова, което преживяваме в този промеждутък в повечето случаи е борба и непрекъснат компромис между това, което искаме и това, което получаваме.

Тъй като тези хора обикновено вярват в тази философия, техните действия се основават на нея и като резултат на естествения закон ги довеждат до такъв край. След това казват: „Казах ти“. И не просто ти казват, че това е така, а го декларират на всеки и всичко, което само по себе си прави твърдението вярно.

Ако вярвате, че нещо, което ви се е случило е лошо, ще реагирате на събитието по начин, който ще ви причини още повече неприятности и те ще потвърдят, че случилото се е било наистина злополучно. Въпреки това реакцията ви спрямо събитието е причина за продължителното неприятно усещане.

Единствено ние сме онези, които дават силата на събития, които са привидно лоши в момента, когато се появят, да продължат да изглеждат лоши и след това. Както Уйлям Шекспир мъдро е отбелязал: „Нищо не е добро или лошо, нашето мислене го прави такова“.

Вашата собствена философия определя как ще реагирате на събитията, които се случват в живота ви. Тя е напълно отговорна за вашето щастие и благополучие. Въпреки че може да ви се стори трудно да повярвате, личната ви философия определя онова, което ви се случва. Тя е причинила всички минали обстоятелства и повечето събития в живота ви, дори и онези, за които вярвате, че са били извън вашия контрол и ще продължи да го прави.

В каквото вярвате, това ще ви бъде отредено

„Истинският човек вижда това, което очите виждат и не добавя нищо друго, което го няма. Той чува онова, което ушите чуват и не открива въображаеми оттенъци и нюанси. Той не се занимава със скритите значения.“

Чуанг Дзъ

Действията на базата на това, в което вярвате, благоприятстват за условията на живота ви и степента на щастие, което изпитвате. Във филма от 2004 г. „Какво си мислим, че знаем“ физикът и автор д-р Фред Алън лф констатира: „Няма такова нещо като „Извън“, което да е независимо от случващото се в умовете ни“.

За вземем за пример историята на Макс. Макс притежавал процъфтяващо заведение за сандвичи. Почти винаги имало хора, които чакат на опашка да се нахранят в неговото малко заведение. Раздавал безплатно кисели краставички, безплатен картофен чипс, понякога и безплатно безалкохолно, а сандвичите му били известни с това, че не жалел продукти, когато ги приготвял.

Един ден синът му, който живеел в далечен град, дошъл да го посети. Хубаво си прекарали, но когато си тръгвал, синът му казал: „Откакто съм тук, наблюдавам как ръководиш заведението за сандвичи и за твое добро да ти кажа, че правиш голяма грешка, като даваш всичките тези допълнителни неща. Икономиката на страната ни е в лошо състояние. Хората нямат работа и имат по-малко пари за харчене. Ако не намалиш допълнителните екстри и размера на порциите и ти ще се озовеш в същото лошо състояние“. Бащата бил изумен, благодарил на сина си и му казал, че ще се вслуша в съвета му.

Когато синът му си тръгнал, Макс последвал съвета му. Спрял да раздава безплатни неща и намалил щедрия размер на храна в сандвичите. Скоро след като разочарованите му клиенти спрели да идват при него, той написал на сина си: „Ти беше прав. Икономиката на страната е зле и аз го изпитвам по резултатите в моя ресторант.“

Слабата икономика, която синът на Макс виждал навсякъде около себе си, била реалност. Въпреки това Макс успешно развивал ресторанта си за сандвичи. Не осъзнавал, че времената били трудни, че много хора нямат работа, че парите са оскъдни. Отнасял се с голяма щедрост към всички и жънел наградите си, които подобни действия носят. Но след като синът му казал за „лошото състояние“, в което е държавата, Макс започнал да действа така, сякаш това е истина, водейки след себе си единствения възможен резултат – негативно, страхливо, невеликодушно преживяване, в което вярвал, че е „външно и там“. Било ли е „външно“?

Отговорите никога не са „там“. Всички отговори са „тук“, вътре в нас, чакащи да бъдат открити.

Това е пример как нашите вярвания могат да повлияят на поведението ни и на събитията в нашия живот. Когато бях млад получават много фишове за превишаване на скоростта и това поведение се пренесе и в живота ми като възрастен. Живея в калифорния и един ден през 1968 г. получих известие от Калифорнийския отдел за контрол над автомобилния транспорт, в което пишеше, че ако получа още един фиш, разрешителното ми за шофиране ще бъде отнето за една година. От щата ми предложиха да отида до един от офисите за контрол на транспорта и да се срещна с техен психолог. По време на срещата психологът коментира многото фишове за превишена скорост, които бях получил.

– Всеки получава фиш за превишена скорост – отговорих аз в своя защита.
– Това не вярно – информира ме той. Средностатистическият граждианин на Калифорния получава само един фиш на всеки четири години.

Бях изумен. Мислех си, че всички бяха като мен и получаваха фишове за превишена скорост през цялото време. След тази среща спрях да получавам фишове.

Мислите ми бяха разрушителни – това, в което вярвах, се беше превърнало в реалност за мен. В каквото вярвате и вие, това е вашата реалност.

Вие сте като железопътна стрелка. Всеки път, когато нещо се случи, вие отправяте действието в положителна или отрицателна посока. Дори, когато събитието ви е наранило или ви е отнело нещо, вие все още сте способни да мислите за него в положителна или отрицателна посока. Вие определяте бъдещия му резултат.

Някога случвало ли ви с е да ви сполети нещо, което да е е изглеждало наистина лошо, но по-късно да го осъзнаете като нещо, което ви е донесло полза. Преживявания, за които дни и седмици или дори години по-късно си казвате: „Това беше най-доброто нещо, което можеше да ми се случи!“

Време е да погледнете на всички събития в светлината на тази книга. Научете се да виждате тази съвършена истина сега, във всяка ситуация. Работете въху себе си да виждате тази истина в момента, в който събитието се случи. Тогава щастието ще стане ваш постоянен спътник. Ще си спестите безброй часове, дни и седмици в безполезно оплакване относно ситуации, които винаги ще се оказват положителни за вас.

Към книгата