Публикувано на

Откъс от “Духовното партньорство” на Двора Цвиели

Откъс от “Духовното партньорство” на Двора Цвиели
Откъсът е от книгата “Духовното партньорство” на Двора Цвиели. Книгата е сборник с лекции на авторката, посветени на „Ло Джонг“ – древна будистка философия за откриване на духовните основи и укрепване на партньорството с партньора в живота.

Първа лекция

В нея ще стане дума за това защо и на нас ще ни свърши работа това, което е вършило работа на неграмотните пастири. Какво е общото между нас и древните тибетци. За съкровищата, които нашите партньори непрекъснато заравят и за древната мантра, която трябва да се произнася със затворена уста. За това, че ние никога не можем да знаем какъв всъщност е нашият съпруг или съпруга. И за това как да следваме линията Цин Цам.

Тази тема е близка на всеки един от нас. Всички ние искаме да знаем как да изградим добри взаимоотношения, при това не само лични взаимоотношения, но и всякакво друго партньорство. В същност ще стане дума за всякакъв вид взаимоотношения.

В началото на нашата среща ние ще кажем молитва – мандала, за да отворим сърцата си и да се подготвим за възприемането на новата за нас мъдрост. Това ще й помогне да достигне до по-дълбоки нива на нашето съзнание. Молитвата ще отвори сърцата ни за благодарност към хората, които са практикували тази мъдрост и са я съхранили до наши дни.

Мандала

Ето чудесната Земя,
Най-фин аромат,
Килими от цветя прекрани,
Велика планина,
Четири континента около нея,
На тях съкровищата на светила –
Слънце и Луна,
Всичко това със своето съзнание аз превръщам в Рай,
Който ти поднасям в дар,
За да могат всички живи същества да живеят
в свят прекрасен.

Целта на лекцията за духовното партньорство е да разберем как можем да издигнем нашите взаимоотношения на по-високо ниво. Лекцията ще помогне на всички, които все още нямат лични или партньорски взаимоотношения, да ги създадат.
Първата ни среща ще бъде посветена на това как да подобрим духовното си партньорство, като използваме древната мъдрост. Първо трябва да дадем определение на понятието „духовно партньорство”.

Нашият духовен партньор въобще не е човекът, с когото минаваме под венчилото. Ние можем да изградим духовно партньорство с всеки човек. Това може да е нашето дете, баща, майка, сътрудник, както и с всеки друг човек. И не е задължително другият човек да знае за това. Духовното партньорство има различни нива.

В духовното партньорство трябва да са налице два аспекта.

Първият: да подхождаме към своите отношения от позициите на духовното осъзнаване и да използваме това осъзнаване, за да издигнем отношенията си на по-високо ниво.

Вторият: да подходим от друга страна, използвайки нашите отношения, за да се издигнем на следващото ниво по нашия духовен път.

С други думи, ние използваме нашите духовни познания, за да изградим красиви взаимоотношения. И използваме взаимоотношенията си, за да се издигнем на следващото ниво по своя духовен път. В истинското духовно партньорство партньорите се издигат един друг на по-високо ниво и си помагат взаимно в това изкачване. За да се случи това, ние трябва да притежаваме доста обширни познания за това как е устроен нашият свят. И обратно, нашите взаимоотношения ще ни позволят да задълбочим и разширим разбирането си за света и за заобикалящата ни действителност. Това движение върви непрекъснато в две направления. Ние ще се базираме на едно много древно тибетско учение, което се казва Ло Джонг (Lo Jong).

“Ло” в превод от тибетски означава „съзнание”, „джонг” – „тренировка, преобразуване, пречистване”. Всичко това означава: „Практика, кояти променя нашето съзнание и го извежда на следващо ниво.”

Ло Джонг възниква преди хиляда години в Тибет, в зората на тибетския будизъм. Това е универсална практика, която няма отношение към будизма, към вярата, или към определено културно течение.

Всичко се е случило в началния период на будизма в Тибет. Тогава тибетците не са имали дори писменост. Те са пасли якове. Ламите са учели неграмотните хора. По—късно в Тибет възникват манастирите и великолепните манастирски университети. Написани са много задълбочени философски текстове. Но това се случва по-късно. В този период това учение съществува в Индия, но не и в Тибет.

В продължение на дълго време знанията се предавали от учител на ученик или на група ученици. По това време познанието не се е записвало, тъй като нямало азбука. То се предавало устно под формата на кратки изречения, които трябвало да се научат наизуст в течение на деня и да се повтарят.

Ло Джонг се състои от седем части, всяка от които се разделя на кратки фрагменти, общо около петдесет. Те трябвало да бъдат научени наизуст и повтаряни.

Хората, които практикували Ло Джонг се казвали кадампи (Kadampa). Това течение се отнася към самото начало на тибетския будизъм – в края на първото и началото на второто хилядолетие. Кадампите по-скоро били йоги, т.е. те се интересували не толкова от самото учение и неговата философия, колкото от практикуването й. Те се занимавали с практика, а не се придържали към определена доктрина или възгледи, които да отстояват.

В известен смисъл ние се намираме в подобно положение. Въпреки, че можем да четем и това има свои плюсове и минуси, за нас този подход е абсолютно нов. Ние не сме израснали с такова разбираме за света. Новото възприемане на нашето съзнание ни дава огромно предимство. То ни дава възможност да постигнем максимума преди нашето съзнание да омекне и загуби силата си под въздействието на различни възгледи и доктрини. Като правило е много трудно да запазим това пробудено съзнание, което е присъщо за началният период. Нашето поколение за сега има това предимство.

Ло Джонг ни учи как да променим съзнанието си, как да отворим сърцето си, как да станем по-меки. Ако практикуваме Ло Джонг, ще постигнем точно това.

Тази мъдрост за едни изглежда напълно безумна, а за други – съвсем нормална. Тя ни помага да променим посоката на нашето съзнание, в която сме заседнали и заради която, според йогите, страдаме.

Съществуват много предания за тези йоги. В онези времена още нямало манастири, те живеели в планините и прекарвали живота си в странстване. Има предания за това как те са отсядали някъде да пренощуват, получавали покрив над главата, храна, уважение, а на сутринта преди да си заминат, запалвали къщата. По този начин се проявявала тази безумна мъдрост. Те виждали, че стопанинът е толкова привързан към своето имущество и към своя дом, че не може да отиде по-далеч. От гледна точка на своето развитие, той бил заседнал в тази привързаност, с която щял и да умре. И тогава те му давали най-големия възможен дар – освобождавали го от тази привързаност. Ние с вас няма да палим къщи, но ще правим нещо в този дух.

Целта на това учение е да изгори някои от нашите бушони и да издигне на повърхността това, заради което, без да го осъзнаваме, ние не се развиваме напред. В нашата култура, в нашето общество съществуват такова количество разпадащи се отношения, толкова много трагедии, свързани с тях, толкова много страдащи деца и партньори, че тази ситуация може да бъде поправена само от някакво чудо. Нещо, което изглежда необичайно, дори безумно. Ло Джонг е точно това. Това е огромна мъдрост, скрита в кратки изречения. Сега ние ще почерпим от нея това знание, което се отнася за духовното партньорство.

Към книгата