Публикувано на

Откъс от “Древните философи” на Марк Върнън

Откъс от “Древните философи” на Марк Върнън
Откъсът е от книгата “Древните философи” на Марк Върнън. Книгата е за древните философски учения на философи от Гърция и Рим, които са актуални и днес със своята мъдрост.

Питагор в търсене на смисъл

Човекът е търсещо смисъл създание. Ние определяме стойността на хора, предмети и места подобно на търговец, който знае цената на всеки продукт в магазина. Значимостта е основна за съществуването. Без нея човекът губи ориентир. Не можем да кажем дали китът намира песента на себеподобните си за красива и дали пчелата осъзнава прекрасната природа на цветето, докато жужи край него. Но ние оценяваме и двете. Оценката е неразделна част от битието ни в света. Смисълът е жизненоважен.

И все пак много неща в съвременния живот поставят под въпрос търсенето на смисъл и дори му се надсмиват. Дали не сме просто играчки на егоистичните гени? Наистина ли любовта е само прилив на хормони към мозъка? Илюзии ли са редът и моделите, които откриваме в космоса – целенасоченост, която намираме в природата, без всъщност обективно да я има? Идеята, че те може да са само привидности, понякога бива определяна като разочарование от света. Ницше долавя тази загуба на стойност, когато в началото на ХХ век обявява смъртта на Бог. Той няма предвид, че божеството буквално е умряло, тъй като не вярва, че божеството изобщо не е съществувало. По-скоро – казва той – ние сме „откъснали земята от слънцето“ и сега се носим безцелно като в безкрайна пустота, животът сякаш е станал „по-студен“.

Подобна меланхолия се усеща и при раждането на античната философия. Софистът Протагор я обобщава, заявявайки, че не може да бъде сигурен в съществуването на боговете и затова самият човек трябва да бъде „мярата за всички неща“, ако нещата все още могат да се смятат за стойностни. Драматургът Еврипид слага следната молитва в устата на Хекуба в „Троянки“: Ти, що държиш земята и жилището си на нея имаш, ти, който и да си, загадка тъмна и неразрешима, ти, Зевс, на природата необходимост, или пък на смъртните пък ум…“ Заменете „Зевс“ с „Боже“ и това би могло да е молитвата на съвременния агностик.

Други като Платон, възразяват. Животът има смисъл, защото наистина е смислен, настояват те. Самият факт на съществуването ни в света е изумителен или поне за повечето хора е такъв. Но може ли това да се покаже или докаже? За целта Платон, както и други мислители се обръщат към личност, живяла преди всички тях. Този човек и последователите му твърдели, че самата наука е разкриващо смисъла упражнение. Всъщност, колкото по-чиста е науката, толкова по-могъщи са прозренията и поради тази причина те толкова много обичали математиката.

Името на въпросната личност е Питагор.

От всички странни разкази за античните философи няма по-чудати от тези, които са свързани с Питагор. Той е тайнствена личност, всъщност чист мит, твърдят някои учени – но пък и те до голяма степен гадаят. Например, разправят, че вътрешната част на бедрото му била от злато. Чувал реките да говорят. Имал изумителна памет и можел да си спомни подробно всичко, което му се било случило в този живот – както и в предишните, понеже той вярвал в прераждането на душите. Тази способност да задържа всичко в паметта си била дар от бог Хермес.

Питагор бил невероятно придирчив по отношение на храната. Ненавиждал риба, както и яйца. Твърдял, че човек трябва да прави секс само през зимата, никога през лятото. Ала за евентуалните му последователи това въздържание било най-малкият проблем. По-сериозният бил, че учениците му трябвало да мълчат в продължение на пет години. После трябвало да слушат дискусиите му, без да го виждат: подобно на прилеп, той излизал само през нощта.

Ако днес пътувате до родното място на Питагор – остров Самос в Егейско море, не бихте си и помислили да се усъмните в историческото му съществуване. Главният град се намира в Питагорио. Внушителна скулптура изобразява (както се твърди) философа, математика и музиканта от VІ в. пр.Хр. и посреща посетителите до вълнолома. Тя отразява теоремата, наречена на Питагор. Ръката на философа придържа триъгълна фигура. Върху медната основа на барелефа има цитати за хармонията на вселената (музика на сферите).

Някога Самос е бил един от най-богатите острови в Егейско море, близо до Мала Азия, днешна Турция и се разправя, че Питагор обикалял цялото Средиземноморие – „пътувайки между халдейците и влъхвите“, по думите на Диоген Лаерций. Стигнал до Египет – земята на Бога на слънцето Ра. Тук той открил смесица от мистицизъм и геометрия, въплътена съвършено в Хеопсовата пирамида. Тя щяла да го очарова до края на живота му. Питагор вярвал, че сферите и кръговете са най-красивите неща и че земята и небето също би трябвало да са сферични, а не цилиндрични или плоски, каквото предположение е имало по онова време. Той смятал също така, че четните числа могат да се възприемат като женски, закръглени, топли, а нечетните – като мъжки, ъгловати и неправилни. Звучи чудато, докато не забележиш, че нечетните числа често наистина са доста странни.

Той се връща за кратко в Самос, но избягва в Кротон, Италия, тъй като по време на отсъствието му островът е завладян от тирана Поликрат. В Кротон основава общност, която става известна със строгите си закони за храненето, посветеността на математиката и мистичното съзерцание на космоса.

Доказателствата за реалното съществуване на Питагор днес са изгубени във времето, останал е само митът за него. Но да помислим за фиксацията му върху храната. Бобът постоянно присъства в тези истории, което поражда въпросът защо боб? Твърди се, че Питагор е недоволствал срещу боба поради прагматични причини, а именно образуването на газове; поради естетически причини, понеже зрънцата му напомнят тестиси; поради теологични причини, защото са като вратите на Хадес (старогръцки подземен свят, за който се твърди, че е бил посетен от Питагор); поради политически причини, тъй като бобът се използвал в изборите, а изборите водят до олигархии; поради медицински причини, понеже „отвежда голяма част от жизнения дъх“. Какъв прекрасен евфемизъм за пускането на газове!

Иронията е, че именно бобът го погубва. Според един разказ за смъртта му, той бил в някаква къща за среща с последователите си, когато някой си Килон – местен автократ, когото Питагор обидил – подпалил сградата. Учениците му проявили невероятна лоялност. Вероятно в резултат на препятствията, които трябвало да преодолеят по време на обучението си, за да бъдат негови последователи. Те направили защитна бариера пред учителя си и получили тежки изгаряния.

Питагор избягал. Почти спасен, стигнал до поле с боб и се отказал да мине през него. Тогава главорезите на Килон го настигнали, прерязали гърлото му и го оставили да умре. Може би манията му по отношение на бобовите култури е най-надеждният факт за него, с който разполагаме.

Каквато и да е истината, ясно е, че фигурата на Питагор е очаровала поколения умове. Древните римляни го почитали като философ и го приемали за свой, тъй като е живял на италианска земя. Поклонниците на естетиката от Ренесанса го свързвали с персонифицираната Музика, понеже се смятало, че докато се занимава с монохорд, Питагор е открил връзката между музиката и математическите интервали: ако намалиш наполовина дължината на струната, при дърпането й тонът се повишава с идеалния интервал от една октава.

Питагорейците смятали, че математиката е необходима стъпка за премахването на частните привидности, за да се разкрие стойността на нещата. Чрез своите симетрични модели смятането разкривало дълбоки истини за реалността.
В известен смисъл числата са трансцедентни: едно плюс едно ще е равно на две, независимо дали ние съществуваме или не съществуваме, или дори вселената съществува. Твърди се, че когато Питагор успял да обоснове прочутата си теорема, изглеждало нормално да потърси олтар и да пренесе в жертва вол. Човечеството получило прозорец към света на боговете. Той зърнал нещо от смисъла на нещата.

Самият Платон доста се постарава да поддържа жива идеята на питагорейците, че математиката лежи в основата на всичко, което можем да научим за вселената. В един от своите най-питагорейски моменти, пишейки диалога „Тимей“, Платон заявява:

„Виждането за деня и нощта и за месеците и годишните цикли е породило изкуството на числата. То ни е дало не само представата за времето, но и начин да изучаваме природата на вселената, от което е възникнала философията във всичките й проявления.“

В „Държава“ на Платон математиката е описана като разпалващ душата орган, който струва колкото хиляда „обикновени очи“, защото е по-дълбокият начин да видиш истината. Математиката изяснява нещата. Античният математик може да се възприема като майстор-занаятчия – използвайки математическите инструменти ъгълник и транспортир, той създава нещо истински красиво…

През 1960 г. нобеловият лауреат по физика Юджин Уигнър, пише есе със заглавие: „Необяснимата ефикасност на математиката в природните науки“. Той пита защо изобщо математиката действа., когато трябва да се опише какво се случва в света.

Като се замислиш, забележително е, че зелените листа на дървото растат като фрактал или че силата на гравитацията, която държи планетите по местата им, отслабва в строга пропорция с разстоянието. Добавете към това усещането, споделяно от всички математици, че математиката не се създава, а се открива. Да се занимаваш с математиката е като да изследваш един нов свят, който се простира пред теб и чака да бъде картографиран и обходен.

Уигнър пише:

„Чудо е, че въпреки озадачаващата сложност на света, в събитията могат да бъдат открити определени закономерности.“

Изводът е, че трябва да разберем защо и как действа математиката и тогава можем да разберем заключението на неопитагорейците за качества ред и красота, вписани в тъканта на вселената и свързани с математиката. И ако математиката се открива, а не се създава, то може би да се занимаваш с математика, означава също да откриваш тези неща.

Подобни разсъждения подтикват някои вярващи да се позовават на математиката като доказателство за съществуването на Бога. Казано по друг начин, те заявяват, че силата на математиката е точно онова, което може да се очаква във вселена, създадена от подредено и красиво божество. Философът Лайбниц пише: „Когато Бог изчислява и обмисля нещата, се ражда светът. И хората могат да разберат как Бог е „обмислял нещата“ като се занимават с математика…

Как ще възприемате математиката вероятно зависи от личната ви вяра (или липсата й). Мистерията е в това, че ние наистина не знаем защо има закони, защо математиката действа или защо изобщо сме в състояние да открием много неща за вселената. Важното е, че можем. И в това има нещо красиво. Усещането, че светът е смислено място, е добро за нас хората. Личността на Питагор ни напомня, че науката не подкопава това усещане, а го укрепва.

Към книгата