Откъс от “Дишане, хранене, здраве” на Лидия Ковачева

Откъс от “Дишане, хранене, здраве” на Лидия Ковачева
Откъсът е от книгата „Дишане, хранене, здраве“ на Лидия Ковачева. Kнигата съдържа размисли и доклади, изнесени от Лидия Ковачева в периода 1972–1984 г., в които са изложени възгледите й за природосъобразния начин на живот и хранене.

Нормалното тегло

По въпросите на елементарната профилактика

През последно време в медицинската литература настоятелно се коментира въпросът за излишните килограми, който предизвиква основателни тревоги.

Казва се, че човек трябва да бъде винаги с нормално тегло. Но кое е това нормално тегло, учените все още не са изяснили и дори да не искаме от тях да подхождат “аптекарски“, редно е да дадат поне някакви приблизителни цифри.

Старата норма за изчисляване на килограмите беше сантиметрите във височината без 100. Цифрата, която се получава, се е смятала за нормално тегло. Но според по-новите изчисления, от тази последна цифра трябва да се извадят още 10%. И това е също приблизително, тъй като всеки трябва да се съобрази с костната структура, дали е дребна или едра, при което съответно и цифрата варира. Всичко, което се явява в повече, трябва да се отчете като наднормени килограми.

Често наднорменото тегло започва още от детските години за радост на „грижливите“ родители. Обикновено натрупването на килограми започва след 25-30 годишна възраст, а понякога и по-рано, като с напредването на възрастта се увеличават и килограмите, и в старческите години се получава една безформена маса.

Разяснителната информация около този проблем е не само недостатъчна, но често и невярна, поради което в много случаи се идва до това гротескно състояниe. Дори хора, които се интересуват, не могат да се ориентират.

Да се допуска трупане на наднормени килограми говори за нехайно и невежествено отношение към собствената личност. Увеличенията по хапването често са скъпо платени. Не току-така големият руски учен Иля Мечников казва, че 80% от болестите идват от корема, т.е. от това, което е сложено в него. А има и други учени, за които този процент е сто: те твърдят, че всички болести идват от лошо подбраната и прекомерна храна.

Непрестанните реклами на напитки, храни, ресторанти, новости в кулинарното изкуство и в хранителната промишленост и същевременно лимцемерните препоръки на медицината относно калориите и хранителния режим като че ли дружно хипнотизират човека, който твърдо е повярвал, че най-важното нещо в живота му е точно яденето. Безспорно този въпрос е важен и заслужава внимание, но тук се получава покваряване на човешката психика.

Не познавам човек, който да отложи обяда си заради работата, но всекидневно виждам хора, които оставят работата си само защото е „дошло време за обяд“. В кацелариите, в предприятията още преди часовниковата стрелка да е дошла до 12, всички стават неспокойни и бързат да затворят папки и работни кабинети. Точно в 12 часа е вече надпреварата в стола и местата за ядене… А има и други, които още със ставането си сутрин започват да мислят какво ще се готви днес вкъщи и проблемът с храната се коментира през целия ден. Броят на тези хора е много по-голям, отколкото се предполага.

Има семейства, където ще видите цялa библиотека с готварски книги. Там ще забележите и книги за витамините и за гъбите, за киселото мляко, за рибата като храна и т.н. Да се знаят тези неща не е лошо, но когато това стане център на всекидневието, то води до изграждане и на начина на живот, и на храненето.

Ако човек има правилно насочена култура в това отношение, той никога няма да допусне натрупване на излишните килограми и не ще си позволява при всяко хрумване да сяда на масата, изкушавайки се от всяка по-пикантна и вкусничка храна. Преди всичко той трябва да се научи да дава преценка дали в момента е уместно да се храни, или не. Трябва да се научи да се вслушва в себе си – в своя вътрешен разум – разума на самата природа.

Към книгата