Публикувано на

Откъс от “Децата: благословия за всеки ден” на Джон Кабат-Зин и Майла Кабат-Зин

Откъс от “Децата: благословия за всеки ден” на Джон Кабат-Зин и Майла Кабат-Зин
Откъсът е от книгата „Децата: благословия за всеки ден. Духовната работа на осъзнатото родителство“ на Джон Кабат-Зин и Майла Кабат-Зин. Авторите разкриват истината за осъзнатото родителство, което ни дарява с благословията на нашите деца.

Предизвикателството на родителството

Родителството е може би едно от най-предизвикателните отговорни и стресиращи начинания на света. То е и едно от най-важните човешки дейности, защото от начина, по който се отнасяме към него, зависи до голяма степен сърцето, душата и съзнанието на следващото поколение, тяхното преживяване на смисъла и близостта, техния диапазон от житейски умения и техните най-съкровени чувства към собствената им личност и мястото им в един бързо променящ се свят.

И въпреки тази изключителна важност, почти всички, които стават родители, го правят без каквато и да е подготовка или обучение, със съвсем малко или без никакви съвети или подкрепа – и това в един свят, който цени материалното производство повече от духовния труд по родителските грижи. „Производството“ на личности остава задкулисна дейност.

Когато подготвяхме първото издание на тази книга, в средата на 90-те години на миналия век, имаше много малко, ако изобщо имаше някакви книги, които да засягат темата за вътрешното преживяване на родителството. Всъщност ние за първи път въведохме термина осъзнато родителство, впоследствие се оформи и научноизследователска област на тази тема.

Ползвахме най-добрите начина налични наръчници за родителство от тази епоха и те ни послужиха като авторитетни и полезни справочници, предлагаш.щи за родителите нови начини да гледат на различните ситуации. Дадоха ни увереност, особено в първите години, когато нашите собствени деца бяха още малки или когато се изправяхме пред специфични предизвикателства, че има различни варианти зя справяне с нещата, дадоха ни усещането, че не сме сами. Те също така предлагаха разбиране за възрастовите особености на развитието на детето и помагаха на родителите да имат по-реалистични очаквания за децата си.

Но повечето от тях не засягаха темата за вътрешното преживяване на родителството. Какво да правим, например със собственото си съзнание? Как да не бъдем погълнати и смазани от собствените си съмнения, чувството за несигурност и страхове? Или тогава, когато се чувстваме отнесени и загубваме връзката с децата си и със самите себе си? Те не говорят за това колко критично важно е да присъстваме с децата си и как като родители можем да развием по-добро разбиране и съпричастие към вътрешните преживявания на децата ни.

За да сме съзнателни родители ние трябва да вършим вътрешната работа – в собствената си душа, както и външната работа – да се грижим и възпитаваме децата си.

Съветите от типа на „Как да…?“, които четем в книгите и които са са в помощ на външната работа, трябва да се допълват с вътрешния авторитет, който сами можем да култивираме в себе си чрез опит. Той се изгражда, когато осъзнаем, че независимо от всичко, което ни се случва и което извън нашия контрол, чрез нашия избор в отговор на такива събития и чрез собствената ни реакция, ние в голяма степен сме „автори“ на собствения си живот. По време на този процес откриваме собствените си начини да съществуваме в този свят, като черпим от най-дълбокото, най-доброто и най-творческото в нас…

… Да станете родител може да е обмислено или пък случайно, но при всички случаи родителството е призвание. То ни стимулира да пресътворяваме света си всеки ден, да посрещаме всеки един момент с радост и свежо чувство. Такова призвание всъщност е стриктна духовна дисциплина, стремеж да осъществим нашата най-истинска, най-дълбока природа като човешки същества. Самият факт, че сме родители, ни кара непрекъснато да изразяваме онова, което е най-възпитателно, мъдро и осъзнато, да бъдем доколкото е възможно своето най-добро Аз.

Какво представлява осъзнатото родителство?

Осъзнатото родителство ни призовава да се пробудим за възможностите, ползите и предизвикателствата на тази роля с нова гледна точка. Нашият съзнателен ангажимент като родители е наистина най-важното нещо, което можем да правим – както за децата ни, така и за нас самите.

В тази книга предлагаме размисъл върху различни аспекти на родителството. Тя е за осъзнаването и посрещането, колкото е възможно по-мъдро, на потребностите на нашите деца, за култивирането на една по-голяма близост с тях.

Осъзнатостта е умение, което ние вече притежаваме и не се налага да го придобиваме. Осъзнатостта произлиза от съзнателност. Единственото, което се изисква е да приложим това наше умение към ежедневния си живот. Което включва различни начини на последователно развитие на тази съзнателност. Когато привнесем осъзнатост към родителството и когато култивираме осъзнатостта като практика, можем да стигнем до по-дълбоко прозрение и разбиране за децата ни, а и за нас самите. Осъзнатостта има потенциала да прониква чрез външните проявления и ни позволява да видим картината по-ясно, да видим нещата отвътре и отвън с мъдрост и състрадание.

Както ще видим по-нататък от перспективата на осъзнатостта, родителството може да се разглежда като вид разширено, а понякога и като тежко размишление, обхващащо голяма част от живота ни. А децата си – от тяхното детство до зрялата им възраст – можем да разглеждаме като вечно предизвикващи ни учители, които живеят у дома и които ни дават безкрайно много възможности да вършим „вътрешната“ си работа на човеци. Да разберем кои сме и кои са те, да се занимаваме с важните неща и да им даваме онова, от което те най-много се нуждаят, за да израснат и да преуспяват.

В този процес ще установим, че тази непрекъсната, ежеминутна осъзнатост може да ни освободи от редица ограничаващи ни навици за възприемане и общуване от усмирителната риза и затвора на съзнанието ни, което сме наследили от нашите собствени родители. Нашите деца могат да ни вдъхновят да си вършим тази вътрешна работа. Колкото повече си даваме сметка за присъщата цялост и красота на нашите деца, особено в моменти, когато ни е прекалено да видим тези техни качества. А когато виждаме по-ясно, можем да се отнасяме към децата си по-ефективно, с по-голяма сърдечност, мъдрост и щедрост…

Какво представлява осъзнатостта?

За да внесем осъзнатост в родителството, е добре да знаем какво представлява осъзнатостта. Тя е съзнателност, целенасочено внимание към настоящия момент, без да съдим. И се култивира като внимателно и спокойно си напомняме отново и отново да обръщаме внимание. Така с течение на времето ще успяваме по-добре и по-дълго съзнателно да поддържаме вниманието си. Когато вниманието ни се отнесе нанякъде, както неминуемо и става, отново ще можем да го върнем към сегашния момент. По този начин поддържаме по-добър контакт с живота си. Може да се каже, че се учим да живеем в осъзнатостта си.

Обикновено преживяваме голяма част от живота си на автопилот като концентрираме вниманието си селективно и безразборно, а много от важните неща приемаме за даденост или въобще не ги забелязваме. Преценяваме всичко, което преживяваме като си съставяме повърхностно мнение на базата „харесва ми или не ми харесва“ и „искам го или не го искаме“.

Осъзнатостта дава на родителството мощен метод за съсредоточаване на вниманието ни върху онова, което преживяваме във всеки един момент и проглеждане зад булото на автоматичните мисли и чувства към една по-дълбока реалност.
Култивирането на осъзнатост не означава, че няма да съдим и да даваме всевъзможни оценки. Означава, че ще работим върху идеята да ги разпознаваме именно такива, че ще поискаме да се отървем от тях по възможно най-добрия начин.

Същевременно няма да се виним за това, че даваме оценки. Ние също правим разлика между даване на критична оценка, която е реактивна (тип „черно/бяло“) и различаването. Различаването е много по-нюансирано, с много степени между двете крайности.

Към книгата