Публикувано на

Откъс от “Да живеем според седемте навика” на Стивън Кови

Откъс от “Да живеем според седемте навика” на Стивън Кови
Откъсът е от книгата „Да живеем според седемте навика“ на Стивън Кови. Книгата е с разкази и истории за различни хора, изправени пред сериозни предизвикателства в работата, в семейството, в определени общности и със самите себе си и за това как те са преодолели трудностите с помощта на седемте навика на високоефективните хора.

„Да живеем според Седемте навика“ е книга с разкази и истории за различни хора, които е трябвало да се справят с дълбоките предизвикателства както в своята работа, общности, училища или семейства, така и в самите себе си. Те ни показват как са положили принципите на Седемте навика на високоефективните хора към тези предизвикателства и забележителните резултати, които са постигнали.

С какво могат да ви бъдат полезни те? Ако вече сте запознати със Седемте навика, те по всяка вероятност ще обновят вашето разбиране и съпричастност към Навиците. И, което е по-важно, възможно е да породят нови идеи за творческото им прилагане, така че успешно да реагирате на предизвикателствата, пред които лично вие сте изправени.

Ако сега чувате за Седемте навика, тези разкази вероятно ще възобновяват вярата в собствените ви способности и мъдрост. Убеден съм, че ще ви завладеят и вдъхновяват, както се случи и с мен. Ще ви изпълнят с възхищение, когато с тяхна помощ откриете извора на личната си свобода, потенциал и сила.

Но преди да продължа, вероятно трябва да направя едно признание. Аз невинаги съм оценявал по достойнство такива истории. Основната ми тревога се състоеше в това, че читателят или слушателят биха могли да си помислят, че по-скоро им предписвам практиката, а не разглеждането на практиката като илюстрация на принципа. Повече от четиридесет години съпругата ми Сандра слуша моите презентации и почти винаги при обсъждането на резултатите ме съветва да вмъквам повече лични истории, да давам повече примери, които да илюстрират принципите и теориите, които преподавам. Тя често ми казваше: „Не бъди толкова абстрактен. Използвай примери, чрез които хората могат да се припознаят.“ Тя винаги е имала интуитивно чувство за тези неща и, за щастие, никога не се е колебала да го изрази!

Опитът ме научи, че Сандра е била права, а аз съм грешал. „Една картина е ценна колкото хиляда думи“ – се казва в източната мъдрост; и аз осъзнах, че картината, която дадена история рисува в ума и сърцето, е ценна колкото десет хиляди думи.

Не мога да изразя с думи уважението и почитта, които изпитвам към всеки човек, предложил своята история, към желанието на хората да споделят преживяната вътрешна борба и опитите им да живеят според универсални и очевидни сами по себе си принципи. Ще разпознаете, че всички те са духовно богати човешки същества, заслужаващи уважение – за това, което представляват, за това, което се опитват да постигнат, и за вече постигнатото. Историите им са чудесни илюстрации за настъпилата духовна промяна. Впечатлен съм от тяхната човечност и съм им дълбоко признателен за споделеното.

Това не е обикновена книга с разкази, доколкото всички истории са просмукани от определен начин на мислене. Той се основава на Седемте навика, които на свой ред се базират на универсални, вечни и първични принципи. Под универсални принципи имат предвид, че могат да се прилагат във всяка ситуация, във всяка една култура. Те са вплетени в шестте световни религии. Могат да бъдат открити във всички общества и институции, които са постигнали истински и траен успех. Под вечни принципи, имам предвид, че никога не се променят. Те са постоянни, естествени закони, като например закона за гравитацията. Под първични имам предвид, че не могат да бъдат оспорвани.

Може да звучи самонадеяно, но вярвам, че всички високоефективни хора живеят според принципите на Седемте навика. Всъщност, убеден съм, че в съвременния бурен, тревожен, сложен свят на промяна значението на Седемте навика нараства. За да живееш с промяната, да оптимизираш промяната, се нуждаеш от принципи, които не се променят. Нека за момент да поразсъждаваме заедно.

Първо, да определим ефективността като постигане на желаните резултати по начин, който ви дава възможност в бъдеще да получите дори по-добри резултати. С други думи – продължителен, устойчив и балансиран успех.

Второ, Навиците са въплътени принципи, принципи, които са се превърнали в навик, почти във втора природа. Те са естествени закони, които ръководят живота ни, независимо дали ги познаваме, харесваме или приемаме – пак да споменем закона за гравитацията. Просто ги организирах и използвах думи, за да ги опиша.

Често, най-вече журналисти, са ме питали за примери и доказателства. Споделял съм опита си най-обстойно. Обикновено ги предизвиквам със следната задача:

„Помислете за някой успешен човек или семейство, проект или организация, на чиито стабилен успех сте се възхищавали – и ето го вашият пример и доказателство.“ Дали хората, на които се възхищавате, осъзнават Седемте навика или не, няма значение. Те обаче живеят според доказани принципи. Никой досега сериозно не е оспорвал основополагащите принципи. Възможно е хората да не харесват езика или описанието на Навиците. Това не е проблем. Могат изобщо да не се асоциират с историите. Всъщност, дори могат да дадат противоположен пример за същия принцип. Но принципът на отговорността (Навик 1) е очевиден. Същото се отнася и за наличието на цел и ценности (Навик 2) и необходимостта да живееш според тях (Навик 3). Такива са и взаимното уважение, и полза (Навик 4), взаимното разбирателство (Навик 5), творческо сътрудничество (Навик 6) и нуждата от обновяване и непрекъснато усъвършенстване (Навик 7).

Принципите са нещо като витамините и минералите в различните храни. Те могат да бъдат концентрирани, комбинирани, подреждани или капсулирани в някаква хранителна добавка. Основните елементи, наречени принципи, могат да се открият в природата и да приемат различни форми. Много хора по целия свят намират за полезен подредения, представен в концентриран вид подбор от принципи в Седемте навика. В някои истории е показано „защо“ и „как“ те функционират. Колкото до останалото – благодарете на Господ или на природата за източника на „хранителни вещества“.

Към книгата