Откъс от “Да заложиш твоята кожа” на Насим Талеб

Откъс от “Да заложиш твоята кожа” на Насим Талеб
Откъсът е от книгата „Да заложиш твоята кожа“ на Насим Талеб. Книгата e есе с практически дискусии, философски притчи и аналитични коментари, която обединява четири големи теми: несигурността и надеждността на човешкото знание; симетрията в човешкия живот; споделянето на информация при взаимни действия; рационалността в сложните системи.

От Хамурапи до Кант

Преди настоящата интелектуализация на живота, симетрията в стил „да заложиш собствената си кожа“ се смяташе за основно правило на организираното общество, дори за всяка форма на колективен живот, в която някой взаимодейства с останалите повече от веднъж. Това правило трябва да е дори по-старо от първите човешки селища, тъй като преобладава и то в по-сложна форма, много по-сложна форма и в животинското царство.Или ако перифразираме – то би трябвало да е по-старо, иначе животът на земята нямаше да съществува, тъй като прехвърлянето на риска разрушава системите. И самата идея за закон, божествен или не, се основава на поправянето на дисбаланса и отстраняването на подобни асиметрии.

Нека поемем по пътя на Хамурапи до Кант, по който и това правило се е различавало с цивилизацията.

Хамурапи в Париж

Законникът на Хамурапи е бил изсечен на базалтовата стена преди около 3800 години и е бил поставен на централно място във Вавилон, за да може всеки грамотен човек да го прочете или по-скоро да го прочете на неграмотните. Той съдържа 282 закона и е смятан за първия такъв кодекс, достигнал до нас. Основното в него е това, че то установява симетрия във взаимодействията между хората, за да не може някой да прехвърли скрит „опашен“ риск, или риск в стил боб Рубин. Да, бизнесът на Боб Рубин датира отпреди 3800 години, стар е колкото цивилизацията, както и правилата, които й противодействат.

Какво е „опашка“? Да кажем засега, че това е екстремно събитие с малка вероятност. Нарича се „опашка“, защото на графиките с камбановидните криви на честотите се намира далеч вляво или вдясно (тъй като е с малка вероятност) и по някаква причина, която не проумявам, хората са започнали да го наричат „опашка“ и така си е останало.

Най-известният закон на Хамурапи е следният: „Ако строител е построил на човек къща и тази къща се срути ш убие човека – строителят трябва да бъде наказан със смърт.“

Защото, както и при финансовите брокери, най-доброто място да скриеш риска е в „ъглите“, да закопаеш уязвимостта от редки събития, която единствено строителят (търговецът) може да усети – или идеята да си достатъчно далеч във времето и пространството, когато катастрофата се случи. Или както ме посъветва един стар, алкохолизиран и червендалест английски банкер, когато се дипломирах: „Аз давам само дългосрочни кредити. Когато дойде време да се погасяват искам вече отдавна да съм си отишъл. Някъде много далече.“ Той работеше за международни банки и оцеляваше като сменяше страната на всеки пет години и доколкото си спомням, сменяше и съпругите си на десет години, а банките – на дванайсет. Но не беше нужно да се крие много далече или много дълбоко: доскоро никой не искаше от банките да върнат вече изплатените на банкерите бонуси, когато нещо по-късно се обърква. И нищо чудно, че именно швейцарците изискват това през 2008 г.

Добре известното „око за око“ идва от закон на Хамурапи. Метафорично, а не буквално, не е нужно да вадите нечие око, тъй като правилото всъщност е по-гъвкаво, отколкото ни се струва на пръв поглед. В една прочута талмудическа дискусия един равин казва, че ако трябва да следваме буквата на закона, едноокият би си платил само наполовина, ако е ослепил човек с две очи, а слепият въобще няма да бъде наказан. Ами ако обикновен човек убие герой? По същата логика не бива да ампутираме крака на небрежен лекар, който е отрязал грешния крак: деликатната система – чрез съдилища, а не регулации, благодарение на усилията на Ралф Нейдър – ще наложи някакво наказание, за да защити потребителите и гражданите от могъщи институции. Разбира се правосъдната система създава и недоволства и също си има своята класа търсачи на рента, но е много по-добре да се оплакваме от адвокати, отколкото да се оплакваме от липсата им.

И по-практично – някои икономисти се опитаха да ме обвинят, че искам отмяна на защитата от банкрут, която съществува в днешните модерни времена. Някои дори ме обвиниха, че искам да се върне гилотината за банкерите. Не съм чак толкова буквален: искам само да понесат някакво наказание, за да стане бизнесът на Боб Рубин по-малко привлекателен и да се защити обществото.

По причини, които ми убягват, законникът на Хамурапи, се намира в Лувъра в Париж. И французите, които обикновено знаят много за неща, за които ние знаем малко, като че ли не знаят за него. Той сякаш е известен само на корейските туристи със селфи стикове.

По време на предпоследното ми поклонническо посещение там се случи да чета лекция пред френски финансисти в зала в сградата на музея. Ставаше дума за идеите в тази книга и за принципа „да заложиш собствената си кожа“. Говорех след човек, който въпреки външната си прилика със статуите на Месопотамия, олицетворяваше липсата на този принцип: бившият председателят а Федералния резерв Бен Бернанке. За мое съжаление, когато за да подчертая иронията на ситуацията, казах на присъстващите, че преди повече от четири хиляди години сме се оправяли доста по-добре с тези неща и че монументът е само на триста крачки от нас, никой от добре образованите френски финансисти в залата не разбра за какво говоря. Никой не знаеше нищо за Хамурапи, освен че е играч в геополитиката на Месопотамия, нито подозираше връзката му с принципа „да заложиш собствената си кожа“ и отговорността на банкерите.

Таблица 1 показва прогресията на правилата за симетрия от Хамурапи насетне.

Еволюция на моралната асиметрия

Хамурапи – „Око за око, зъб за зъб“ (Хамурапи, Изход 21:24)

15-те закон за святост и справедливост – „Обичай ближния си като себе си“ (Левит, 19:18)

Сребърно правило – Не се отнасяй с другите така, както не би искал те да се отнасят с теб“ (Изократ, Хилел Стари)

Златно правило – „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“ (Матей, 7:12)

Формула на универсалния закон – „Постъпвай според онази максима, която би искал да се превърне в универсален закон“ (Кант, 1785: „421“)

Да заложиш кожата си, НО НЕ ВИНАГИ!

„Да заложиш своята кожа в играта“ е всеобща необходимост, но нека не прекаляваме като прилагаме този принцип към всичко и в най-малки подробности, особено когато последствията са незначителни. Има разлика между интервенционистите от първата част на Пролога, които вземат решения, причиняващи смъртта на хиляди хора и едно безвредно мнение, изказано в разговор, или в пророчество на гадателка, използвано по-скоро като терапия, отколкото за вземане на решение. Нашето послание е да се фокусираме върху онези, които са изкривени професионално като причиняват вреда, без да понесат отговорност за нея, заради самата структура на своята дейност.

Защото професионално асиметричният човек е рядко явление, както в миналото, така и сега. Той предизвиква много проблеми, но се среща рядко. Повечето хора, които срещате в живота си – пекари, обущари, водопроводчици, таксиметрови шофьори, счетоводители, финансови съветници, боклукчии, специалисти по дентална хигиена, работници в автомивки – плащат някаква цена за грешките си.

Към книгата