Откъс от „Да управляваш с лекота” на Хенри Минцбърг

Откъс от "Да управляваш с лекота” на Хенри Минцбърг
Откъсът е от книгата „Да управляваш с лекота“ на Хенри Минцбърг. Kнигата разказва за това какво правят мениджърите и как могат да го правят още по-добре.

Ефективно развитие на мениджърите

И така, как следва да бъдат развивани мениджърите? През 1996 г. една малка група се заехме да преосмислим света на обучението и развитието на мениджмънта, за да променим начина, по който се практикува той – в посока към описаното в настоящата книга. Започнахме на нашето си място, с обучението по „мениджмънт“ в бизнес школата.

Конвенционалната магистърска програма по бизнес администрация (MBA) е само това – програма по бизнес администрация. Тя върши чудесна работа като преподава бизнес функциите, но не развива практиката на мениджмънта. Всъщност като създават впечатлението, че студенти с малък опит са усвоили мениджмънта да не говорим за лидерството, тези програми ако не друго, насърчават високомерието.

Нашите усилия доведоха до създаването на споменатата вече няколко пъти Международна магистърска програма за практикуващи мениджъри (IMPM.org), описана в карето по-долу заедно с три, възникнали от нея програми. Нека първо обобщя какво стои зад тези усилия.

  1. Мениджърите, а какво остава лидерите, не могат да бъдат създадени в класната стая. Управлението е практика, която не може да се преподава като наука или професия. Всъщност тя изобщо не може да се преподава. Някои от най-добрите мениджъри / лидери не са прекарали и един ден в класната стая по MBA, докато голяма част от най-лошите покорно са престояли там няколко години.
  2. Да управляваш се учи в процеса на работа, като ефектът се подсилва от разнообразни преживявания и предизвикателства. Никой не започва да практикува хирургия или счетоводство без да е учил за това. При мениджмънта трябва да е точно обратното. Както видяхме, работата е твърде нюансирана, заплетена и динамична, за да бъде изучавана преди практикуването й. Затова логичната отправна точка е самата работа. Първото мениджърско назначение може да се окаже ключово, защото именно тогава мениджърите „са може би най-отворени за преживявания и усвояване на основните неща“ (Хил 2003:288). Освен това усвояването на мениджмънта може да бъде подсилено чрез множество предизвикателни мениджърски назначения (Маккол 1988г., Маккол и съавт. 1978г.).
  3. Програмите за развитие могат да помогнат на мениджърите да открият смисъла в своя опит като ги насърчават лично да разсъждават върху него и да го споделят със своите колеги. Класната стая е чудесно място за засилване на разбирането и развитие на компетенциите на хора, които вече практикуват мениджмънт, особено когато се стъпва върху техния собствен придобит по естествен път опит. На място, където няма да бъдат прекъсвани мениджърите могат да седят в малки групи и да разсъждават върху своя опит в светлината на проникновени идеи.
  4. Неразделна част от това развитие трябва да бъде пренасянето на наученото обратно на работното място, за да има то ефект върху организацията. Един от големите проблеми, свързан с развитието на мениджънта, се крие в това, че той обикновено се случва в изолация. Мениджърът се развива и може би дори се променя само, за да се върне на едно непроменено работно място. Развитието на мениджмънта трябва да включва и развитие на организацията, проектирано да бъде двигател на промяната в нея.
  5. Програмите за мениджъри трябва да бъдат организирани съобразно природата на самата управленска дейност – например от гледна точка на видовете мениджърски нагласи, а не на бизнес функциите. Маркетинг + финанси + счетоводство и др. не е = мениджмънт. Освен това фокусът върху бизнес функциите придава прекалено голямо значение на анализа, който е само една от видовете нагласи в управленската дейност.

Към книгата