Публикувано на

Откъс от “Чудото в 5 сутринта” на Джеф Сандърс

Откъс от “Чудото в 5 сутринта” на Джеф Сандърс
Откъсът е от книгата „Чудото в 5 сутринта“ на Джеф Сандърс. Книгата е практически ориентиран и силно мотивиращ наръчник как да овладеем деня си, ставайки в пет часа сутринта за по-голяма продуктивност и постигане на краткосрочни и дългосрочни цели.

Желанието да се прави онова, което работи

Имаше и такова време в живота ми – когато в 5 сутринта аз бях все още буден, защото купонът от предната вечер още не беше свършил – както се случва с много студенти и нощни птици.

Дори и след като напуснах колежа и започнах да работя на пълен работен ден, аз все още се будех рано по липса на друга възможност. Въпреки че не изпитвах никаква специална привързаност към ранните сутрини или към посрещането на изгрева. Всъщност аз се стараех моите сутрини да са възможно най-кратки.

Ако трябваше да изляза на работа в 7.00 часа, аз се събуждах не по-рано от 6.30 часа. През тези 30 минути тичах из къщата , все едно гори, тъпчех се с храна, докато се обличах и сресвах и накрая се втурвах към вратата. От днешната ми гледна точка това си беше лудост – чиста лудост.

Как съм си позволявал да действам по този начин в продължение на толкова много време? Как съм пропуснал възможността да се събуждам с умисъл, с план? И единствената ми мисъл е била да оцелея.

Това е начинът по който много хора живеят и днес. Дните им започват с лудост. Да се самонараняват, събуждайки се в хаос – това за тях е просто една типична сутрин.

В другия край на спектъра има хора, които се събуждат без никакъв план и енергия. Техните сутрини се състоят в мотаене, проверка на Facebook и изгубени напразно часове. Тези хора не постигат нищо и пристигат на работа без амбиция да направят каквото и да е през деня.

Знаем, че тези хора съществуват, защото нося и двете наклонности у себе си. По едно или друго време се проявяват и двете ми същности.Човек може да попадне в този капан много лесно – да се събужда без солидно чувство зацел, смисъл или посока.

Отчайващо е да виждам как толкова голям потенциал се хвърля на вятъра – от мен самия и от други хора, особена като знам, че този проблем може да бъде решен с помощта на няколко прости стратегии. Дали сутрешната ви програма се превръща в бойно поле на вашата лудост, или се състои от няколко пропилени часа.Не, това не са начините, по които трябва да прекарвате сутрините си!

Можете да се справите по-добре. Много по-добре.

Комфортът – врагът на величието

Всеки път, когато си представям какъв би бил моят идеален (професионален) живот, съм склонен да използвам едни и същи думи, за да опиша онова, което бих искал да имам: амбиция, успех, просперитет и величие.

Може би стотиците книги за личностно развитие, които съм прочел през годините, са ми промили мозъка. Или може би в тези думи има нещо вярно, нещо, което лежи по-дълбоко от нас.

В продължение на много години активно съм преследвал тази цел – да постигна пълния си потенциал. Като фанатизиран проповедник на личностното развитие, аз открих, че величието, както и успехът, са благородни цели и са достойни за постигане.

С течение на годините ми стана ясно, че простите ежедневни навици, като например събуждането рано сутрин или тичането, са гръбнакът на величието, което търся. Проблемът е, че не всеки ден аз преследвам величието. Вместо това оказва се, аз си търся най-удобното място за почивка.

Въпреки успеха си, често пъти се виждам как се опитвам да избегна тежката работа, да отложа трудностите и да елиминирам всичко, което може да ме накара да се чувствам некомфортно. Комфортът е пристрастяващ. Много е лесно да бъде постигнат навсякъде.

Всичко, което ни се продава, предлага или размахва под носа е просто друг, по нов инструмент, притурка или джаджа, предназначен да направи живота ни по-лесен. И по-удобен. Или вместо това искате животът ви да бъде по-смислен и съществуването ви да е пример за величие?

За моя собствена употреба аз съм формулирал величието като активен стремеж към реализация на моя потенциал. Величието не е крайна цел. То е процес, продължителна битка и ежедневна борба.

Можете да постигнете величие, като достигнете най-доброто и най-висшето у себе си. Не става въпрос как ви възприемат другите, а за това как вие решавате да живеете живота си – всяка сутрин, когато слънцето изгрее. И после – през целия ден.

Ърл Найтингейл , известен като бащата на модерното от движение за личностно развитие, дефинира успеха като „постепенно осъществяване на достоен идеал“. С други думи ако активно и последователно работите за постигането на вдъхновяващи и предизвикателни цели, които ви тласкат към реализацията на собствения ви потенциал, то вие сте успешни и живеете велик живот…

Може би именно комфортът ни разсейва най-ефикасно и определено е враг на величието ни в днешния свят. Нищо друго няма да ви накара да се откажете по-бързо, да сдадете гарда по-лесно и да изгубите фокус с такава лекота, както ще го направи комфортът.

Мозъкът има склонност да се стреми към комфорт, традиция и еднаквост, ето защо и навиците ни са толкова мощни и така автоматизирани.

Трябва следователно да се поработи здраво върху преодоляването на естествената човешка склонност и избягването на комфорт, който в крайна сметка спира вашето израстване. Комфортът работи активно против вас.

Яденето на мазни храни, употребата на алкохол, заемането на пари, стоенето до късно и гледането на телевизия, избягването на неудобни социални взаимоотношения, са пример за нашето естествено желание да се върви по най-лесния път, вместо по най-правилния.

Имате избор. Алтернативите на горните примери не са толкова секси. Точно това ги прави толкова непривлекателни в краткосрочен план и толкова могъщи в продължение на целия ви живот…

Можете да засилите способността си да се преборвате и преодолявате препятствия. Ще свършите много повече работа, като сте по-продуктивни и по-успешни, насочвайки се към изграждането на система от действия.. Ежедневното извършване на малки неща в много различни области довежда в крайна сметка до значителен растеж в дългосрочен план.

В контекста на превръщането ви в ранобуден човек, връзката е очевидна: да, в началото ставането рано ще е болезнено за вас. Няма да се опитвам да ви заблудя и да го представя като нещо, което е много лесно за изпълнение, защото вероятно именно тогава ще се опитате да се откажете.

Не правете това. Онова, което е болезнено днес, може изобщо да не боли в бъдеще. Това не е невъзможен за реализация проект, но ви предупреждавам, че не е и нещо, което да опитвате да извършвате пасивно. Значителни промени изискват значителни инвестиции. Добрата новина е, че можете да преодолеете тази промяна бавно, с течение на времето.

Към книгата