Публикувано на

Откъс от “Бог не е велик. Как религията отравя всичко” на Кристофър Хичънс

Откъс от “Бог не е велик. Как религията отравя всичко” на Кристофър Хичънс
Откъсът е от книгата „Бог не е велик. Как религията отравя всичко“ на Кристофър Хичънс. Книгата предлага авторски аргументи и тези, доказващи как религията отравя и убива – и преди, а и сега – хората, съзнанието и живота им.

Метафизичните твърдения на религията са неверни

„Аз съм човек на една книга.“ – Тома Аквински

„Ние жертвахме интелекта пред Бога.“ – Игнатий Лойола

„Разумът е блудница на дявола, която не може да прави нищо, освен да клевети и вреди на всичко, което Бог казва и прави.“ – Мартин Лутер

„Гледам нагоре към звездите и съм убеден, че не ги е грижа, ако в ада ида един ден.“ – У.Х.Одън, „Любящият“

По-горе писах, че вече няма да се наложи да се изправим срещу внушителна вяра като тази на Тома Аквински или Маймонид (за разлика от сляпата вяра на хилядолетните или абсолютистки секти, от които очевидно има неограничен и безкрайно възобновяем запас).

Това е по една проста причина. Такава вяра – способна да издържи поне за известно впеме на конфронтацията с разума – сега е невъзможна. Ранните отци на вярата (те са правели всичко възможно да няма майки) са живеели във време на бездънно невежество и страх. Маймонид не включва в своя „Пътеводител на на заблудените“ онези, които сам описва като безполезни: „турските и черни номадски народи, чиято природа е като природата на немите животни“.

Тома Аквински наполовина вярва в астрологията и е убеден, че напълно оформеното клетъчно ядро на човешкото същество се съдържа във всеки отделен сперматозоид. Човек може само да съжалява, че тази истина не е била открита по-рано, та да ни бъдат спестени всички скучни и глупави лекции за сексуалното въздържание.

Свети Августин от своя страна е невеж фантазьор и поддръжник на геоцентризма: той е еднакво убеден, че Бог се интересува от незначителната му кражба на круши и че Слънцето се върти около Земята. Също така е автор и на налудничавата и жестока идея, че душите на некръстените деца отиват в така наречения „лимб“, тоест в неутралната зона между рая и ада. Можем само да гадаем колко страдания е донесла извратената теория на милиони родители католици през годините, до своята гузна и само частична ревизия от църквата в наше време. Лутер се ужасява от демоните и счита, че те са виновни за душевните недъзи. Според собствените им последователи както Мохамед, така и Исус считат, че пустинята гъмжи от джинове и зли духове.

Да си го кажем ясно. Религията идва от периода на човешката праистория, когато никой, дори великият Демокрит, който стига до заключението, че цялата материя е направена от атоми – няма и най-малка представа какво всъщност се случва. Тя идва от хлипащото, уплашено зараждане на нашия вид и е ранен опит да се посрещне неизбежната нужда от знания. Днес и най-малко образованото от децата ми знае повече за естеството на нещата от когото и да е от основателите на религията и ми се ще да мисля – макар връзката да не е напълно очевидна – че затова изглеждат толкова незаинтересувани от изпращането на човешките същества в ада.

Всички опити за помирение на вярата с науката и разума са смехотворни и обречени на неуспех именно по тези причини.. четох например за някакъв вселенски християнски събор, който в стремежа си да покаже либералните си възгледи, поканил и учени физици. Но това не променя факта, че изобщо няма нужда от подобни църкви, ако човечеството не се е бояло от атмосферните явления, мрака, болестите, слънчевите затъмнения и всички други неща, които сега са лесно обясними. И също ако не е било принуждавано да плаща под заплаха сурови санкции, умопомрачителни данъци, издигнали внушителните сгради на религията.

Вярно е, че учените понякога са религиозни и суеверни. Сър Исак Нютон например е заклет спиритист и алхимик.

Фред Хойл – астрономът от Кеймбридж, комуто принадлежи понятието за Големия взрив, е вярващ християнин. Той всъщност измисля термина за да дискредитира общоприетата днес теория за произхода на Вселената. Това е пример за гаф, дал обратен ефект и възприет от онези, срещу които е бил насочен. Нещо подобно на „тори“, „импресионист“ и „суфражетка“.

От друга страна нямам основание да вярвам, че наивното християнство на Хойл го е накарало да възприеме алтернативната хипотеза за стационарната Вселена, която днес вече е забравена.

Стивън Хокинг е атеист и когато е поканен в Рим да се срещне с покойния вече папа Йоан Павел ІІ, иска да му бъдат показани протоколите от процеса срещу Галилей. Но без притеснение допуска възможността „физиката да познае божествения замисъл“ и това изглежда също толкова безобидна метафора, както когато „Бич бойс“ пеят или аз казвам „Само Бог знае“.

Преди Чарлз Дарвин да революционизира цялата ни представа за нашия произход, а Алберт Айнщайн да стори същото за произхода на нашия космос, много учени, философи и математици възприемат позиция по подразбиране и изповядват една или друга версия на деизма. Деизмът гласи, че редът и предсказуемостта във Вселената предполагат някакъв творец, който може и да не участва така активно в човешките дела. Подобен компромис е логичен и рационален за своето време и е особено застъпен сред интелектуалците от Филаделфия и Вирджиния като Бенджамин Франклин и Томас Джеферсон, които успяват да уловят момента на кризата и да го използват, за да вградят ценностите на просвещението основополагащите документи на Съединените американски щати.

Както е казал Свети Павел, докато човек е дете, той говори и мисли като дете. Но щом порасне и съзрее, отхвърля детинските неща. Не е възможно да се определи точния момент, когато хората на науката спират с колебанията и опитите да зачоплят деистичните разлики.

Към книгата