Публикувано на

Откъс от “Благоденствие” на Мартин Селигман

Откъс от “Благоденствие” на Мартин Селигман
Откъсът е от книгата „Благоденствие“ на Мартин Селигман. Книгата представя едно ново и по-различно разбиране за щастието, просперитета, благополучието и благоденствието.

Първоначалната теория. Автентичното щастие

Желанието ми е позитивната психология да се занимава с онова, което ние избираме заради самото него. Наскоро избрах да си направя масаж на гърба на летището в Минеаполис, защото знаех, че ще се почувствам по-добре. Избрах масажа заради самия него, а не защото щеше да придаде на живота ми повече смисъл или поради някаква друга причина.

Ние често избираме онова, което ни кара да се чувстваме по-добре, но е много важно да си дадем сметка, че често в основата на изборите ни стоят и други мотиви. Избрах например да присъствам на снощния пиано рецитал на шестгодишната ми дъщеря, не защото това щеше да ме накара да се чувствам добре (всъщност си беше мъчение), а защото е мой родителски дълг и придава смисъл на живота ми.

Според представената в книгата „Автентично щастие“ теория, щастието би могло да бъде разложено на три отделни елемента, които ние избираме заради самите тях: положителна емоция, ангажираност и смисъл. Всеки един от тези три елемента е по-ясно дефинируем и по-измерим от щастието. Първият е положителна емоция, онова, което чувстваме – удоволствие, възторг, екстаз, вътрешна топлина, комфорт и т.н. Живот, който е организиран около този елемент, аз наричам „приятен живот“.

Вторият елемент – ангажираността, има своето проявление в състоянието „поток“, когато сме едно с музиката, когато времето е спряло, а сме забравили самите себе си, погълнати от своето занимание. Живот, който е организиран по този начин, аз наричам „ангажиран живот“. Ангажираността е нещо различно от положителната емоция, дори е нейна противоположност, защото ако попитате хора в състояние на поток какво е това, което мислят и чувстват, те обикновено отговарят – „нищо“. В поток ние се сблъскваме с обекта. Аз съм убеден, че концентрацията, която потокът изисква, мобилизира всички когнитивни и и емоционални ресурси, които обезпечават мисленето и чувстването.

В поток не се навлиза лесно. Тъкмо обратното, трябва да впрегнете всички свои силни страни и таланти, за да се докоснете до света. Има лесни пътища към положителната емоция и точно в това се състои втората разлика между ангажираността и положителната емоция. Може например да мастурбирате, да излезете по магазините, да вземете наркотик или да гледате телевизия. Ето защо е важно да идентифицирате своите най-силни страни и да се научите да ги използвате по-често, за да навлизате в поток.

Има още един, трети елемент на щастието и той е смисълът. Аз постигам поток, играейки бридж, но след дълъг турнир, когато застана пред огледалото, ме обзема тревога, че играейки аз убивам времето, което ми остава до смъртта. Стремежът към ангажираност и стремежът към удоволствие са често пъти самотни, солипсистични занимания. Хората непременно желаят смисъл и цел в живота. „Смисленият живот“ се изразява в принадлежността и служенето на нещо, което е по-висше от Аза. Човечеството открай време създава институции, способстващи това – религии, политически партии, движения за опазване на околната среда, бойскутски организации, семейството.

Теорията за автентичното щастие като предмет на позитивната психология може да се обобщи по следния начин: щастието има три проявления – положителна емоция, ангажираност и смисъл…

От Теорията за автентичното щастие към Теорията за благополучието

Преди смятах, че предметът на позитивната психология е щастието, нейният златен еталон – удовлетвореността от живота, а целта й е повишаването на удовлетвореността от живота.

Сега смятам, че предметът на позитивната психология е благополучието, нейният златен еталон е благоденствието, а целта й – повишаване на благоденствието.Тази теория, която аз наричам „Теория на благополучието“, много се различава от Теорията на автентичното щастие и именно това различие изисква изясняване…

Теория за благополучието

Благополучието е абстрактно понятие, а щастието е реално явление. Реалното явление е пряко измерима същност. Такава същност може да бъде „операционализирана“ , тоест определена посредством съвсем конкретен набор от показатели.

Например, индексът на топлинния комфорт в метеорологията се определя спрямо съчетанието на температурата на въздуха и силата на вятъра, при които водата замръзва ( а при човека измръзват незащитените части на тялото му).

Теорията на автентичното щастие е опит за обяснение на едно реално явление – щастието – така както то бива определяно от удовлетвореността от живота, която хората оценяват по скала от 1 до 10. Онези, които демонстрират най-висока положителна емоция, най-висока ангажираност и най- много смисъл в живота, са най-щастливи и най-удовлетворени от живота.

Според Теорията за благополучието предметът на позитивната психология не е реално явление, а абстрактно понятие – това е благополучието, което на свой ред има няколко измерими елемента. Всеки един от тях е реално явление, допринасящо за благополучието, но не е определящо благополучието.

В метеорологията подобно абстрактно понятие е „понятието „време“. Времето само по себе си не е реално явление. Редица елементи допринасят за времето – температура на въздуха, влажност на въздуха, скорост на вятъра, атмосферно налягане и др.

Същото е и с свободата. Какъв следва да е научният ни подход към свободата? Свободата не е реално явление, а абстрактно понятие и зависи от доста неща: доколко гражданите се чувстват свободни, каква е тежестта на цензурата върху пресата, каква е честотата на изборите, съотношението между броя на депутатите и броя на населението, корумпираността на служителите и т.н. Всеки от тези фактори, за разлика от абстракцията „свобода“ е нещо измеримо и посредством тяхното измерване можем да придобием цялостна представа за равнището на свободата.

По своята структура понятието „благополучие“ е сходно с „време“ и „свобода“ – нито един показател не го определя изцяло (не го операционализира), а за него допринасят няколко реални явления – това са елементите на благополучието и всяко едно от тях е измеримо…

Следващата ни задача е да разгледаме елементите на благополучието.

Към книгата