Публикувано на

Откъс от “Библията не е свещена книга. Том 1” на Мауро Билино

Откъс от “Библията не е свещена книга. Том 1” на Мауро Билино
Откъсът е от книгата „Библията не е свещена книга. Том 1“ на Мауро Билино. Книгата разкрива множество факти във връзка с Библията и дава отговор на въпроса дали сме жертви на една голяма заблуда.

Историята на Давид и Голиат

Сега ще анализираме едно събитие, известно и на тези, които не са запознати с библията – историята на Давид и Голиат. В 17-та глава на първа книга „Царства“ се разказва как младият Давид събаря гиганта Голиат с един удар с прашка и после го убива, като му отрязва главата с меча му. Обратно, в 21 глава на Втора книга „Царства“ четем с изненада, че този, който удря смъртоносно Голиат, е Елханан, а не Давид.

Но не е само това: в Първа книга „Паралипоменом“ (глава 20) пише, че Елханан поразява Лахмия – брат на Голиат, а не Голиат.

Изобщо само един пример за бъркотията, която често не забелязват библейските редактори, най-вероятно различни преписвачи са възпроизвеждали различни книги и следователно не са откривали очевидните противоречия.

Но има и такива, които с наивна дързост твърдят, че Библията е прекрасна, защото е вдъхновена от Бог и следователно никога не греши.

Можем ли да говорим за наивност или трябва да го определим като хитрост, основана на убеждението, че вярващите не четат Библията, а се задоволяват с обясненията на официално акредитирани тълкуватели?!

Разбира се трябва да отбележим един факт: ако Бог е вдъхновител на съдържанието, а впоследствие се оказва ужасен коректор на черновите, тъй като не е проверил написаното от редакторите, които той сам е избрал! Сякаш е загубил интерес към крайния продукт след като е вдъхновил десетки автори.

Бих го сравнил с директор на предприятие, който диктува на секретарката си писмо от огромно значение за дейността му и за работата на служителите и работниците, а после изобщо не си прави труда да провери дали секретарката е изложила точно мисълта му. Но в нашия случай положението е още по-тежко, защото ако са достоверни твърденията на теологията, то от библейските истини зависи вечния живот на хората, а не само съдбата на една фирма!

Как тогава да допуснем, че предполагаемият Бог не се е погрижил през вековете да направи така, че вдъхновението му да бъде изложена ясно и достъпно?

Трябва да държим сметка за действителността: стотици писари са изложили писмено думи, които често си противоречат едни и с други и в много случаи намесите, довели до промените и съответните разминавания, са продукт на избор, целящ да бъдат привнесени в текста значения, които не фигурират в оригинала.

Понякога по този въпрос ми прави впечатление, четейки безкрайните анализи и обсъждания на отделните езикови елементи, продължаващи десетилетия, да не кажем векове наред, че присъствам все едно на лекарски консилиум, където оживено се обсъжда цвета на нокътя на палеца на еди кой си пациент. Експертите не са очевидно на едно и също мнение, един казва, че е по-светъл от обичайното, друг – по-тъмен, трети твърди, че оттенъкът е явен симптом на… Този супер специализиран консилиум има една характеристика – провежда се без да се вземе предвид факта, че палецът принадлежи на тяло, върху което е преминал тир с всичките си колела.

Ето каква е съвкупността от книгите, които съставят Библията:

  • Корпус от писмени произведения, създадени неизвестно кога и от кого, без разграничение на отделните думи и без гласните, които по последни анализи, са носители на окончателния смисъл;
  • Писани, преписвани текстове, изменения, допълнени, поправяни;
  • Цели изчезнали или скрити произведения, после намерени, преработени, приети и отхвърляни;
  • Книги, чийто смисъл чак след векове е трайно закрепен (поставянето на гласни) от теолозите и/или идеолозите, които са действали според вярванията и изискванията на момента.

Някои отбелязват, че вокализацията е извършена в съответствие с традицията и хранят убеждението, че това е гаранция за истинност. Предвид целите на традицията, които изтъкнах по-горе, намирам, че този елемент е важна причина да не се доверяваме безусловно на приетата вокализация, именно защото внася понятия, чужди на първите библейски редактори, които са били абсолютно освободени от всякаква форма на религиозни или богословски тежнения. Всъщност масоретите – пазителите на така наречената „традиция“просто са се нагодили към моноистичната теология, изкуствено създадена през вековете.

Като допълнително доказателство за несъстоятелността на тази тъй наречена „традиция“ припомням думите на професор Зер за направените промени с цел умишлено да се скрие многобройността на Елохим (мнимият единствен Бог от традицията) и да се въведе монотеистична идеология, която изобщо не присъства в най-древните текстове.

Не мога да пропусна да отбележа колко надути са понякога някои официални критики с тенденция да дискредитират даден труд, когато той съдържа хипотези, различни от приетите истини.

В такъв случай ученият бива подложен на тежки атаки, за да бъдат лишени от сериозност твърденията му, под предлог, че ако даден източник не е официално признат, то не са валидни и теориите, построени върху него.

Но ако това правило е универсално, професионалните критици трябва да се съобразят с една истина: Библията няма никакъв официално признат източник.

Знаем само, че разполагаме с копия от копия и че тези копия (както твърди цитирания професор Рофе) никога не са еднакви с предишния текст, а оригиналът е непознат за всички.

Предвид на изложеното дотук, необходимо ли е още да говорим за измама?! Най-вече заслужава ли си да се занимаваме с това?

Отговорът и в двата случая е „да“.

Преди всичко от книгата са извлечени много претенции за абсолютни истини: на нея се основават теологията, националистически идеологии, езотерични трудове, мистични течения и др.

От така изготвената съвкупност от текстове произлизат основите на цели духовни светове – бог, ангели, демони…, които обаче, заявявам категорично, не фигурират в тази книга, както ще видим по-нататък. Върху нея са формирани идеологии, които оказват своето политическо, културно, социално и човешко влияние дори през голяма част от новата и най-новата ни история.

Големият брой фантасмагорични духовни конструкции, възникнали и развили се през вековете са били и все още са в конфликт помежду си, но се съгласяват общо взето мълчаливо с разпространението на лъжата, обобщена в основни линии по следния начин – библията говори за Бог и за духовни светове, които подобно на този материален свят, произлизат и зависят от него.

Християнството и юдеизмът нямат много допирни точки, но и двете религии допринасят ефикасно за разпространението на този фалш, макар и по различни причини и с различна цел.

Към книгата