Откъс от “Без повече извинения” на Сам Силвърстайн

Откъс от “Без повече извинения” на Сам Силвърстайн
Откъсът е от книгата „Без повече извинения“ на Сам Силвърстайн. Книгата предлага жизнена и работна стратегия на хора и организации, в сърцето на която е личната отговорността и отговорността към другите.

Както видяхме, извиненията са истории, които си разказваме, за да се накараме да приемем нещо, а после да опитаме да накараме и другите да го приемат. В тази глава ще се вгледаме по-внимателно в навика да си „пробутваме“ извинения и ще научим защо този навик струва твърде скъпо.

Използването и приемането на извинения води до не по-малко от три отрицателни резултата. Нека видим кои са те.

Последствия

„Нашата култура се отдалечава постепенно от отговорността поне през последното поколение, но този процес е започнал вероятно още преди това. Последствията са по-странни, отколкото си мислят повечето хора.“

Ричард Чеймбърс

Извиненията ни правят по-слаби личности

Според мен извиненията ни правят по-слаби личности, независимо дали ги даваме или приемаме. Даването и приемането на извинения е избор, а всеки избор винаги води до някакво следствие. Често следствието е, че се пристрастяваме към даването на извинения.

Забелязали ли сте, че най-успелите в живота хора не дават много извинени в най-важните за тях сфери, нито пък търпят да получават много извинения? Забелязали ли сте, че най-малко успелите в живота хора дават много извинения и че някои от тях са създали навик да приемат извиненията на другите повече или по-малко за чиста монета? Мислите ли, че моделът на поведение е съвпадение? От опит съм разбрал, че слабите хора, т.е. хората, които не се стремят да извлекат максимума от себе си, обикновено си падат по извиненията.

Доналд Тръмп е успял в бизнеса не само благодарение на своите бизнес познания и умения и не само благодарение на факта, че семейството му има опит в индустрията на недвижимите имоти. Успял е и защото личните му ангажименти не са празни думи за него. Но това не е всичко. Друга причина за успеха му е, че се заобикаля с отговорни хора и не толерира извинения от тях.

Докато не сме в състояние да започнем да живеем отговорно и да очакваме от другите същата проява на отговорност, която изискваме от себе си, докато не сме готови да прокарваме разграничителна линия, която ни отделя от даването и приемането на извинения и да останем винаги на правилната страна, докато не кажем „Без повече извинения“ и не го приемем като основополагаща философия при взаимодействието си първо със самите нас и второ – с другите, ние ще отнемаме сами от силите си с всяко извинение и реалният ни потенциал ще се изплъзне.

Истински резултатните хора признават, когато са направили грешка. И неизменно получават сила, правейки това признание. Слабите хора, от друга страна, обикновено опитват да припишат вината за даден проблем на някого или на нещо извън техния контрол и в резултат винаги стават още по-слаби.

А не сте ли забелязали, че най-силен изглежда именно този, който поема отговорността за даден проблем?И същевременно не губите ли уважението си към хората, отричащи отговорността си за проблеми, които несъмнено са техни? И не изглеждат ли и не звучат ли глупаво, когато са настроени на вълна „извинения“?

Вдъхновяващо е да признаеш грешката си без да предложиш впечатляваща история с извинения, но рядко виждаме хората да постъпват така. Рядко чуваме да казват: „Да, шефе, закъснях, но това няма да се повтори!“, „Са господин полицай, превиших позволената скорост и заслужавам да бъда глобен!“, Да, господин сенатор, продавах електроенергия в калифорния на раздути цени и избягах с парите на акционерите!“

Чуваме не това, а един друг вариант на „Вината не е моя“, макар всички да знаят, че всъщност е. В резултат на това развиваме непоносимост към варианта „Вината не е моя“.

И знаете ли какво? Имаме право да изпитваме подобна непоносимост. Прекалено дълго сме слушали „Вината не е моя“. Искаме да живеем в свят, където хората поемат отговорност за неща като закъснение за работа, неетична постъпка или нарушение на закона. Аз лично все още чакам някои от използващите стероиди, които постигат успехи, да се изправят и да заявят, че това е лошо за тях самите, за спорта и за страната като цяло.

Не искаме ли да живеем в свят, където хората порастват, действат и признават грешките си, поемайки отговорност за тях?
Ако наистина искаме да живеем в такъв свят – а на мен ми се струва, че дълбоко в себе си всички го искаме – трябва да направим някои промени в собствения си живот. Трябва да приемем, че извиненията само ни правят по-слаби като личности, като организации, като народ и като човечество. И трябва да сме готови да престанем да правим и да приемаме извинения в живота си.

Към книгата