Откъс от “Атомни навици” на Джеймс Клиър

Откъс от “Атомни навици” на Джеймс Клиър
Откъсът е от книгата „Атомни навици“ на Джеймс Клиър. Книгата e за изграждане на добри навици и избавяне от лошите.

Защо е толкова лесно да повтаряме лоши навици и е толкова трудно да си изградим добри?

Много малко неща могат да оказват толкова силно влияние върху живота ви колкото всекидневните ви навици. И е крайно вероятно по това време догодина вие да правите същото, както досега, а не нещо по-добро.

Често усещаме, че е непосилно да запазим един полезен навик за повече от няколко дни, дори и с искрени положени усилия и случайни приливи на мотивация. Навици като спортни упражнения, медитация и готвене изглеждат смислени до ден-два, след което се превръщат в тягостно задължение.

Щом веднъж се закрепят обаче, че като че ли остават завинаги, особено вредните. Въпреки добрите намерения, на човек сякаш му е невъзможно да се отърве от нездравословните навици като например яденето на мазна храна, твърде много гледане на телевизия, пушене.

Промяната на навиците е голямо предизвикателство поради две причини: 1) опитваме се да променим грешните неща и 2) опитваме се да променим навика си по неправилен начин. В тази глава ще се спра на първата причина. В по-следващите глави пък ще разгледам втората причина.

Промените могат да се случат на три нива. Представете си ги като люспи на лукова глава.

Първият (външен) пласт е промяна на вашите резултати. На това ниво се променят последствията – да отслабнете, да издадете книга, да спечелите шампионат. Повечето от целите, които определяте, са свързани с това ниво.

Вторият пласт е промяна на вашия процес. Това ниво отговаря на промяната на вашите навици и системи – прилагате нов подход във фитнеса, почиствате бюрото си, медитирате по нов начин. Повечето от навиците, които изграждате са свързани с това ниво.

Третият и най-дълбок пласт е промяната на вашата личност. Това ниво отговора на промяната в убежденията ви – вашият мироглед, вашата оценка за самия вас и за света. Повечето от убежденията, възгледите и интересите ви са свързани с това ниво.

Резултатите са онова, което получавате накрай. Процесите са онова, което правите. Вашата личност е онова, в което вярвате. Когато става въпрос за изграждането на трайни навици, проблемът не се състои в това дали едно ниво е по-полезно или по-вредно от друго.Всички нива са полезни по своему. Проблемът се състои в посоката на промяната.

Много хора започват процеса на промяна на навиците си, като съсредоточат усилията си върху въпроса какво искат да постигнат. Това ни води до навици, базирани на резултати. Алтернативата е да се създадат навици, базирани на идентичност. Щом възприемем този подход, започваме с фокусиране на усилията си върху въпроса какви искаме да станем.

Представете си как двама души се мъчат да откажат цигарите. Когато им се предложи цигара, първият казва: „Не, благодаря. Опивам се да ги откажа.“ Звучи като разумен отговор, но този човек се още вярва, че е пушач, който се опитва да бъде нещо друго. Надява се, че навикът му ще се промени, като междувременно и двамата вярват в едно и също нещо.

Вторият човек отклонява поканата с думите: „ Благодаря, не съм пушач.“ Разликата е малка, но това второ изявление подсказва, че налице проляна в идентичността. Пушенето е било част от предишни му живот, а не настоящия. Той вече не се самоопределя като пушач.

Вашето поведение обикновено е отражение на личността ви. Това, което правите е индикация за онзи тип личност, която си мислите, че сте. – независим дали е съзнателно или несъзнателно.

Когато решат да се променят към по-добро, повечето хора дори не се и замислят за промяна на личността. Просто мислят по следния начин: „Искам да съм слаб (това е резултат) и ако спазвам тази диета (това е процес), ще отслабна.“ Поставят си цели, определят действията, посредством които да постигнат тези цели, без да вземат предвид убежденията, подхранващи подобни действия. Те никога не променят самооценката си и не си дават сметка, че старата им идентичност ще саботира новите им планове за промяна.

Зад всяка система от действия има система от вярвания. Системата на демокрацията е основана на вяра в неща като свобода и социално равенство и че мнозинството трябва да управлява. Системата на диктатурата е много по-различна. Зад нея стои вярата в абсолютната власт и безпрекословно послушание. При демокрацията можете да си представите много начини, по които да се опитате да накарате хората да гласуват, обаче такава промяна на поведението никога не би могла да се случи при диктатурата. Това не е идентичността на системата. Гласуването е поведение, което е невъзможно при някои вярвания и убеждения.

Същото важи и когато обсъждаме отделни индивиди, организации и общества. Има вярвания и предположения, които оформят системата, идентичността зад навиците.

Поведение, което не съответства на идентичността, е нетрайно. Може да искате много пари, но ако сте човек, който консумира повече, отколкото изработва, тогава непрестанно ще ви се иска да харчите повече, отколкото печелите. Може да искате по-добро здраве, но ако поставяте комфорта пред постиженията, тогава винаги ще ви се иска да се излежавате, вместо да тренирате. Трудно е да промените навиците си, ако не промените подсъзнателните убеждения, които ви дърпат към старото ви поведение. Имате нова цел и нов план, но сте променили това кой сте.

Към книгата