Публикувано на

Откъс от “Архиви на бъдещето” на Ричард Уотсън

Откъс от “Архиви на бъдещето” на Ричард Уотсън
Откъсът е от книгата “Архиви на бъдещето” на Ричард Уотсън. Книгата включва подробна диаграма на “времевия хоризонт на изчезване и отмиране” на различни обществени реалии, процеси и явления.

Три ключови фактора, които променят работната среда

Британският вестник Observer твърди, че мнозинството британци биха предпочели съкращаване на работното време пред повишение на заплатата. Ако това е вярно, то за какво ви говори този факт?

Има различни обяснения и едно от тях е, че хората не са намерили правилната работа. Какво означава това?

Отговорът е много личен, но от опит мога да кажа, че това значи да работите нещо прекалено лесно или монотонно, при това с хора, които не харесвате. А може да значи още, че възприемате работата си като безсмислена и маловажна. Ето защо въпросът, който би трябвало да задаваме е дали естеството на работа ще се помени и ако да, то по какъв начин.

Според Чарлз Хенди – философ и специалист по мениджмънт, има три ключови фактора, които водят до промяна на работната среда. Това са глобализацията, демографията и доверието към ръководителите.

Глобализацията

Томас Фридман в книгата си „Светът е плосък“ твърди, че e на път да се появи един единствен световен пазар за всичко – от продукта до хората. На теория това означава, че скоро ще се борите с всички останали на планетата за работата си, макар че на практика ще има някакви граници.

Ако настоящата ви работа може да се върши някъде за по-малко пари, то навярно си струва да се оглеждате за други работни възможности.

Например, ако се обучавате за филмов монтажист, може би не е зле да се замислите, че това може да се върши в Индия и че индийците с тази професия работят по-бързо и за по-малко пари. Същото важи и за рентгеновия анализ, обработването на данъчни документи и други дейности, които се извършват из цяла Азия.

Но има и добра новина. Ако сте много добри в работата си, то компаниите от цял свят ще се борят за вашите умения.

Демографията

За повечето страни промените в демографията е двоен проблем. От една страна населението застарява, а от друга – раждаемостта е по-ниска. Следователно работодателите ще трябва да измислят по-хитри начини да привличат и задържат добрите служители. Например, да плащат добре, да наемат по-възрастни хора, да търсят по-отрано потенциални служители.

Британската верига за продукти тип „направи си сам“ B&Q предлага работни позиции за пенсионирани търговци. Резултатът е по-добро обслужване и по-малко текучество. Същата практика имат и BMW в Германия и Mitsubishi в Япония.

Недостигът на работна ръка също така означава, че в бъдеще ще има повече жени на пазара на труда. Жените притежават умения, които в бъдеще ще бъдат нужни и поради това ще се търсят от работодателите. Жените имат също така по-развита интуиция и са по-емпатични от мъжете. По-високото ниво на тяхната емоционална интелигентност подсилва загрижеността им към благосъстоянието на околните – независимо дали с клиенти или служители.

Истинското решение на проблема с недостига на работна ръка е да се предлага такава работа (работни места), които имат стойност, значимост. Това е от изключително значение за поколението Y, което тепърва се появява на пазара на труда. То се отличава от останалите поколения по отношение на работата в следното:

  • Поколението Y не е преживявало истинска рецесия, следователно изпитва по-голяма (а може би прекалено голяма) увереност в бъдещето
  • Поколението Y е израснало с интернет и е свикнало на промени. То непрестанно обменя информация и е много нетърпеливо.
  • Поколението Y проявява интерес към „етикета“ и към околната среда. Това са хора, които се интересуват как работят компаниите, имат ли политика на социална отговорност.

Доверието

Ако вярвате на социологическите проучвания, то трябва да знаете, че между 50% и 80% от хората нямат доверие на шефа си, а тези чувства са като че ли взаимни.

Над 75% от американските компании постоянно наблюдават електронните пощи на служителите си, а около 30% следят активността на клавиатурите и времето, което служителите прекарват пред компютрите си.

Наблюдението на работното място не е нещо ново. Още навремето Хенри Форд е създал социологически център, който да следи дали служителите играят хазарт или употребяват алкохол извън работното място. Тази тенденция е все по-разпространена благодарение на технологиите, чрез които може лесно да се разбере къде се намира служителят, с какво се занимава. В повечето кол-центрове се следи продължителността на телефонни разговори, обедните почивки, дори ходенето до тоалетната. Съществува софтуер като NetIntelligence, с който може да се следи използването на интернет и показва на шефовете какво точно вършат служителите им по цял ден.

От една страна това е форма на контрол. Но от друга страна, хората, които знаят че са следени прекалено отблизо, са по-податливи на стрес, депресия, притеснение, изтощаване.

Прекомерното наблюдение намалява доверието и влияе негативно върху продуктивността. Едно проучване на KPMG разкрива, че половината от служителите нямат доверие на шефовете си. А анкетно проучване на Mercer разкрива, че 40% от служителите не вярват на главните мениджъри

Проблемът със стреса на работното място

Едно от обясненията за стреса на работното място са технологиите. В резултат на стрес производителността спада. Но трябва да имаме предвид още, че и склонността на хората да обясняват своето поведение със стрес е нараснала. Говори се, че хората имат и повече познания, а и повече време за самоанализ и развиват по-силно чувство за своите права, което подхранва притесненията им от незадоволени очаквания. Каквито и да са причините, проблемът със стреса на работното място ще става все по-сериозен.

Някои данни.

Четиридесет процента от работещите хора в Америка казват, че са подложени на словесен тормоз. Повишен е и броят на молбите за получаване на компенсации във връзка със стрес на работното място – увеличаващо се количество имейли, на които служителите трябва да отговарят, откритите офиси, в които служителите нямат лично пространство.

Друго нещо, което се очаква да срещаме все по-често са лекарствата. Хората все по-често ще прибягват до тях, за да са в състояние да се представят по-добре на работа. Например, под влияние на медикаменти, хората стават по-самоуверени и по-убедителни. Масово вече пием кафе, кофеинови напитки, хапчета.

Още един вероятен причинител на стрес е стремежът на компаниите да намаляват йерархичните нива на управление, което увеличава работния товар главно върху тези служители, които работят на 2 или 3 места.

Промени в отношенията работодател-служител

Мобилните телефони и съвременните информационни технологии ще променят отношенията работодател-служител. Все повече ще се осъзнава, че при „купуването“ на хора основното са техните способности да раждат идеи, а не да присъстват физически на работните си места. Следователно трудовите договори ще са свързани с изпълнението на определени цели (задачи). Границите между това кое се върши на работа и кое може да се върши у дома все повече ще се размиват.

Но това е само началото. След още 20-30 години изкуственият интелект и роботиката ще заменят още един слой работници. Ако работата се свежда до няколко основни правила, които една интелигентна и способна на емоции машина може да научи и да изпълнява, не е зле да се оглеждаме за нови кариери. Първата индустриална революция замени нивите с фабрики, а втората индустриална революция – физическия с умствения труд. Третата индустриална революция ще измести нещата от лявото към дясното полукълбо на мозъка.

Една статистика сочи, че намалява търсенето на служители в американските компании с магистърско образование по бизнес администрация. Това отчасти може да се дължи на пренасищане на пазара на труда с подобни магистри или пък на аутсорсинга. Но може да се дължи и нарастването на специалисти с хуманитарно образование, с нестандартно мислене и чувство за естетика, а това ни връща обратно към дясното полукълбо.

Някои професии не се вършат от машини и така ще е и в бъдеще. Например, тук отнасяме всички професии, при които се изисква човешки досег, грижа, преподаване, креативност, въображение. Тук отново става дума за дясно полукълбо.

Общо взето работните места ще са по-децентрализирани и затова за тях ще се търсят служители, които лесно се адаптират към бързо развиващите се технологии. Това ще са хора, които притежават висока квалификация, много добро образование, готовност за мобилност, възможности да работят едновременно по няколко проекта.

Повечето компании, които съществуват днес, няма да ги има в бъдеще

Защо това ще се случи?

Главната причина е, че за да оцелеят компаниите трябва да изпълняват две на пръв поглед противоположни задачи.

Първо, да действат безпогрешно сега, в настоящето, което изисква строг контрол, стегната йерархия, добри възнаграждения за служителите, които притежават умения и опит.

Второ, това, може да издигне бариери, които да попречат на дадена компания да се адаптира към променящите се обстоятелства в бъдеще.

С други думи, компаниите могат да пострадат заради собствения си опит и успех. За това допринася и мисленето на някои ръководители кое работи по-добре единствено на база на опита от миналото.

Към книгата