Публикувано на

Откъс от “8-ят навик” на Стивън Кови

Откъс от “8-ят навик” на Стивън Кови
Откъсът е от книгата „8-ят навик“ на Стивън Кови. Книгата е за това как да станеш лидер на себе си, както и лидер в организацията, в която работиш и се развиваш.

Проблемът

„Когато инфраструктурата се размества, всичко тътне.“ – Стан Дейвис

Свидетели сме на една от най-значимите промени в човешката история. Питър Дракър, велик мислител на нашето време в сферата на мениджмънта, отбелязва:

„След няколкостотин години, когато историята на нашето време ще се пише от дистанцията на времето, вероятно най-важното събитие, което историците ще видят, няма да са нито технологиите, нито интернет, нито електронната търговия. А една безпрецедентна промяна в човешката нагласа. За първи път – буквално – значителен и бързо растящ брой хора ще имат избор. За първи път ще трябва да управляват себе си.

А обществото е напълно неподготвено за това.“

За да разберем основния проблем и всеобхватното въздействие на пророческото твърдение на Дракър, е нужно първо да разгледаме историческия контекст – по-точно, петте ери в развитието на гласа на цивилизацията: първо, Ерата на ловеца, второ, Ерата на земеделието, трето, Индустриалната ера, четвърто, Информационната ера, или Ерата на служителя на знанието, и накрая настъпващата Ера на мъдростта.

Петте ери в развитието на гласа на цивилизацията

  1. Ера на ловеца
  2. Ера на земеделието
  3. Индустриална ера
  4. Ера на информацията/ Ера на служителя на знанието
  5. Ера на мъдростта

Представете си за миг, че правите крачка назад във времето и сте ловец или събирате корени и плодове. Всеки ден излизате с лъка и стрелите илли с камъни и пръчки, за да осигурите прехрана за семейството си. Това е всичко, което някога сте знаели, виждали и правили, за да оцелеете. Сега си представете, че някой идва при вас и се опитва да ви убеди да станете нещо, което той нарича „земеделец“. Как мислите, че ще реагирате?

Гледате го как отива, разравя пръстта и хвърля малки семенца в земята – и не виждате нищо; гледате го как полива почвата и почиства плевелите – и отново не виждате нищо. Накрая обаче виждате богата реколта. Забелязвате, че добивът му като земеделц е петдесет пъти по-голям, отколкото вашия като ловец, а вие сте един от най-добрите в лова. Какво бихте направили? Вероятно ще си кажете: „Дори да искам, не мога да направя такова нещо. Нямам нито уменията, нито инструментите“. Просто няма да знаете как да работите по този начин.

После виждате, че земеделецът има такава производителност, че печели достатъчно пари, за да изпрати децата си на училище и да им осигури невероятни възможности. Вие пък едва оцелявате. Малко по малко започва да ви влече идеята да преминете през интензивния процес на учене как да станете и вие земеделец. Децата и внуците ви също стават земеделци. Точно това е станало в ранната ни история. Ловците са намалели с над 90 процента, останали са без работа.

Минават няколко поколения и ето, че настъпва Индустриалната ера. Хората строят фабрики и се научават да се специализират, да делегират и да умножават резултатите си. Научават се как машинно да обработват суровини с високо ниво на ефикасност. В сравнение със семейната ферма производителността по време на Индустриалната ера се увеличава с петдесет пъти. И сега, ако сте земеделец, който произвежда петдесет пъти повече от ловците и събирачите на храна, и изведнъж видите как току-що построена фабрика започне да превъзхожда по производство семейната ферма с петдесет пъти, какво ще кажете? Можете да завиждате, дори да се почувствате заплашени. Какво обаче ви е нужно, за да бъдете играч в Индустриалната ера? Ще ви трябват изцяло нови умения и инструменти. Още по-важно – ще се нуждаете от нов начин на мислене. Фактът е, че фабриката от Индустриалната ера произвежда петдесет пъти повече от семейната ферма и с времето земеделците намаляват с 90 процента. Тези, които оцеляват в земеделието, възприемат концепциите на Индустриалната ера и създават индустриализирано стопанство. Днес едва 3 процента от хората в САЩ са земеделци, които произвеждат повечето от храната за цялата държава и за голяма част от света.

Вярвате ли, че Информационната ера / Ерата на служителя на знанието, в която навлизаме, ще бъде петдесет пъти по-производителна от Индустриалната ера? Аз вярвам, че ще стане. Ние едва започваме да виждаме наченките на това. Информационната ера ще надскочи Индустриалната ера с петдесет пъти – не с два, три или десет пъти, а с петдесет. Нейтън Мирволд, бивш главен директор по технологиите в „Майкрософт“, посочва: „Най-добрите разработчици на софтуер са по-продуктивни от средно добрите не с 10, 100 или дори 1000 пъти, а с 10 000 пъти“.

Качествената работа със знание е толкова ценна, че ако се използва нейният потенциал, организациите ще добият изключителната възможност да създават стойност. Ако това е вярно, само помислете колко ценно би било да разгърнете потенциала на собствените си деца. Работата със знание засилва ефекта на всички други инструменти, които една организация или семейство вече са използвали. Всъщност служителите на знанието осъществяват връзката с всички останали инвестиции в компанията. Те осигуряват фокус, внасят творчество и ви дават предимство в ползването на всички вече направени инвестиции, за да постигнете по-добре организационните цели.

Вярвате ли, че Ерата на служителя на знанието в крайна сметка ще доведе до свиване на работната сила от Индустриалната ера с 90 процента? Аз го вярвам. Настоящите процеси по изнасяне на производство и услуги (аутсорсинг) и тенденциите в нивата на безработицата са само върхът на айсберга. Всъщност тези тенденции се превърнаха в много парлив политически въпрос (в Сащ). Истината обаче е, че голяма част от съкращенията на работни места, характерни за Индустриалната ера, не са свързани толкова с правителствената политика и споразуменията за свободна търговия, колкото с огромната промяна и прехода на икономиката ни към Ерата на служителя на знанието. Мислите ли, че днешните служители ще видят заплаха в необходимостта да усвоят новото мислене, новите умения и новите инструменти на тази нова ера? Представете си какво ще коства на вас – какво ще е потребно, за да бъдете играч в тази нова ера. Представете си какво ще изисква това от вашата организация!

Дракър сравнява Индустриалната ера (на ръчния труд) с днешната Ера на служителя на знанието ( на работата със знанието) по следния начин:

„Най-важният и всъщност истински уникалният принос на мениджмънта в XX век беше 50-кратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд.

Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да направи в XXI век, е да увеличи продуктивността на работата със знанието и на служителя на знанието.

Най-ценните активи за една компания в XX век бяха производствените й мощности. Най-ценните активи за една организация в XXI век, била тя в бизнеса или не, ще бъдат нейните служители на знанието и тяхната продуктивност.“

Великият историк Арнолд Тойнби казва, че може много добре да обобщим историята на обществото и инстистуциите в няколко думи: „Нищо не проваля така, както успехът“. С други думи, когато имаме предизвикателство и реакцията ви е на едно и също ниво с предизвикателството, това се нарича успех. Но когато имате ново предизвикателство, старата и някога успешна реакция вече не върши работа и затова се нарича провал. Ние живеем в Ерата на служителя на знанието, но в организациите действаме с контролиращия модел от Индустриалната ера, който напълно потиска разгръщането на човешкия потенциал. Гласът е напълно неуместен. Това е поразително откритие. Мисленето от Индустриалната ера, което все още доминира на работното място днес, просто няма да работи в Ерата на служителя на знанието и новата икономика. А е факт, че хората са пренесли това контролиращо мислене и вкъщи. Толкова често то преобладава и в начина, по който общуваме и се отнасяме с нашите партньори, и в начина, по който се опитваме да управляваме, мотивираме и дисциплинираме нашите деца.

Към книгата