Публикувано на

Откъс от “7-те навика на високоефективните семейства” на Стивън Кови

Откъс от “7-те навика на високоефективните семейства” на Стивън Кови
Откъсът е от книгата „7-те навика на високоефективните семейства“ на Стивън Кови. Книгата е за създаването и поддържането на една красива семейна култура.

През деветдесет процента от времето ще се движите извън предначертания курс. И какво от това?

Добрите семейства – и дори страхотните семейства – през деветдесет процента от времето се движат извън предначертания курс! Важното обаче е, че имат усет за правилната посока. Знаят как изглежда верния път. И продължават да се връщат към него.

Прилича на самолетен полет. Преди излитането пилотите разполагат с план. Знаят точно къде отиват и потеглят според плана. Но по време на полета се проявяват различни фактори – вятър, дъжд, турбуленции, въздушно движение, човешки грешки и т.н. Оказва се, че през по-голямата част от времето самолетът не се движи според предначертания коридор, а с непрекъснати малки отклонения от него. Метеорологичните условия или натовареният въздушен график могат да причинят и дори по-големи отклонения. Но ако изключим твърде сериозни повреди, самолетът ще стигне до целта си.

Как става това? Пилотите получават постоянна обратна връзка и информация от уредите, от контролните кули, от другите самолети, понякога дори от звездите. Въз основа на тях непрекъснато коригират курса си и се връщат към летателния план.

Надеждата не е в отклоненията, а във визията, плана и способността да се върнеш обратно на правилния път.
Според мен това е съвършената метафора за семейния живот. Няма никакво значение дали в момента се намираме встрани от целта и дори дали семейството ни е в хаос. Надеждата е във визията, плана и куража да се връщаме отново и отново на праивлния път.

Шон (синът ни):

„Като цяло бих казал, че докато бяхме деца, в семейството ни имаше толкова кавги, колкото и в другите. И ние си имахме своите проблеми. Но съм убеден, че именно способността да се обновяваме, да се извиняваме и да започваме отначало направи отношенията ни толкова здрави.

Когато заминавахме на семейна екскурзия например, татко правеше планове да станем в пет сутринта, да закусим и в осем вече да сме на път. Проблемът беше, че дойдеше ли моментът, на всички ни се спеше и никой не искаше да помага. Татко губеше търпение. Когато най-сетне потегляхме – обикновено около дванадесет часа след уреченото време – никой не искаше да говори с него, защото беше бесен.

Но това, което най-ярко си спомням, е, че винаги се извиняваше. Винаги. А това ни смиряваше, защото той се извиняваше, че е избухнал, но дълбоко в себе си всички знаехме, че ние сме го провокирали.

Когато поглеждам назад, си мисля, че различното в нашето семейство е била готовността на мама и татко винаги да се върнат, да продължат да се опитват дори когато ние се дърпахме, дори когато изглеждаше, че всичките им нови планове и системи за семейни събирания, семейни цели и семейни задължения никога няма да проработят.“

Както виждате, семейството ни не прави изключение. И аз не правя изключение. Искам от самото начало твърдо да заявя, че в каквото и положение да се намирате, дори да срещате много трудности, проблеми и препятствия, има огромна надежда да се насочите към целта си. Важното е да имате дестинация, летателен план и компас.

В книгата често ще се връщаме към метафората със самолета, за да ви вдъхнем надежда и да ви предадем вълнението, изпълващо идеята за изграждането на красива семейна култура.

Към книгата