Откъс от “4-те страни на медала” на Рюдигер Далке и Кристоф Хорник

Откъс от “4-те страни на медала” на Рюдигер Далке и Кристоф Хорник
Откъсът е от книгата „4-те страни на медала. Как да намерим вътрешния си център“ на Рюдигер Далке и Кристоф Хорник. Kнигата предлага ценни практически насоки за разрешаване на стресови и конфликтни ситуации и придобиване на повече свобода в личния и професионалния живот.

Полярност, четири страни, един център и цялото

Хората винаги са искали да се ориентират; в най-древни времена за ориентир е служил предимно изтокът, откъдето сутрин заедно с изгряващото слънце се завръща светлината. А в края на деня, залязвайки на запад, слънцето включва в играта и полярността.

От природния спектакъл на движещото се в широка дъга по небосклона светлинно кълбо възниква прототипът на кръга, когато видимият през деня ход на слънцето на небето се допълва с нощната сенчеста страна. Според митологията на древните египтяни всяка нощ слънцето се качва на своята ладия и се връща в изходната си точка, минавайки през света на сенките. Античната митология използва същия образ със змията, захапала опашката си (Уроборос), която символизира вечния кръговрат. Трябвало да изминат още много столетия, докато бъде научно установено, че Земята е кълбо.

Кръгът винаги е бил модел на развитието. Северно-американските индианци го изобразяват предимно традиционно чрез своето лечителско колело, в което са застъпени четирите посоки на света. Фактът, че въпреки това ранните индиански народи не са открили материалното колело, показва накъде са били насочени интересите им: към развитието му за по-висши цели и комуникация и обмяна с духовните светове – във всеки случай не и към всекидневното му практическо приложение.

Още шумерите са използвали животинския кръг (зодиака) като символ на човешкото развитие. Със своите четири квадранта той отразявал съответно тялото, душата, връзките на човека със заобикалящия го свят и колективното или общото.

За тази четворна символика извън времето свидетелства и еврейската кабала с нейната свещена тетраграма, четирите съгласни на Божието име JHWH (Яхве). Тъй като Бог е същевременно и единството, и всичко, символиката е напълно идентична.

В съвременността Мартин Хайдегер разработва образец на четирите квадранта и го въвежда като основен модел във философията; Жан Гебсер, от своя страна, е първият модерен мислител, който му придава и духовно измерение. От него Кен Уилбър извежда своя интегрален подход. Фактически в кръга на развитието с неговите четири квадранта вече се сдържа всичко.

Основавайки се на кръга на развитието на духовната философия Паул Вацлавик, австрийски философ, теоретик на комуникациите и психотерапевт, описва оста между първия квадрант (тяло) и третия квадрант (отношение или Ти). Той твърди, че всяко изказване може да се разглежда в два аспекта – на съдържането и на отношението.

Специалистът по комуникационна психология Фридман Шулц фон Тун разширява това наблюдение с още една антагонистична двойка и развива своя четиристранен модел (наречен също „модел с четири уши“) за коригиране на нарушена комуникация между хората. При това той се опира най-вече върху работата с един ценностен квадрат, описан от Паул Хелвиг, философ и психолог, в книгата му „Характерология“. В нея Хелвиг представя противоположните качества съответно в тяхната конструктивна и деструктивна форма, което ще разгледаме по-нататък в 4-те страни на медала.

Кръгът напомня на нашия център; той е, така да се каже, раздут и навлязъл във второто измерение. Още по-добър модел за нашите цели е кълбото, което отвежда „раздутия“ център в третото измерение на пространството. Както в кръга, така и в кълбото намираме четирите посоки на света или четирите квадранта. Освен това в кръга, както и при кълбото можем по всяко време да определим противоположния полюс, като прокараме една ос през средата. На тази ос има безкрайно много точки, но само една среда и само през средата достигаме до противоположния полюс и можем да се справим с полярността. Това означава, че според закона за полярността всяко нещо има своя противоположен полюс и по пътя към него винаги трябва да прекосим средата.

Различните точки често се намират много близо една до друга на окръжността и нерядко съвсем не е лесно да бъдат разграничени една от друга. По пътя през средата те стават по-отчетливи в своя противоположен полюс. Защото, както вече казахме, в крайна сметка можем да разберем само чрез полярността. По периферията на кръга или кълбото следователно винаги се наблюдава известно изкривяване. То показва, че нещата преливат плавно едно в друго, че не трябва да спорим за дефиниции и че е строго индивидуално дали ще приемем нещо за вярно или важно.

Пътят през средата, за да се възприеме другата страна (на медала), ни помага да внесем яснота. Недвусмисленост винаги има само в средата, която съдържа всичко.

Към книгата