Публикувано на

Откъс от “Съдба срещу свободна воля” на Мари Джоунс

Откъс от “Съдба срещу свободна воля” на Мари Джоунс
Откъсът е от книгата “Съдба срещу свободна воля” на Мари Джоунс. Книгата насочва към вечния въпрос предопределена ли е нашата лична съдба или сме свободни да избираме какъв да е животът ни.

Бъдещето ли определя миналото?

Космологът Пол Дейвис от Аризонския държавен университет получава стипендия от Института по фундаментални въпроси, за да се опита да начертае съдбата на Вселената. Дейвис внася радикални промени във формулировката на квантовата механика с надеждата да открие дали Вселената има отделна съдба, собствена орис и дали бъдещето й може да повлияе на миналото й.

Дистанцирайки се от по-ранните опити на физика Якир Ахаронов, който смята, че начинът на функциониране на Вселената изглежда случаен, Дейвис се опитва да създаде собствена приложима теория за начина, по който бъдещето може да влияе на миналото. Това ще изисква квантов скок в разбирането ни за причинността и в традиционните ни представи за време.

Квантовият свят ни разкрива, че в началото всичко е възможно, докато наблюдението не предизвика определено фиксирано състояние. Ако това е вярно, значи ориста е един дяволски добър микро мениджър? Можете ли да си представите всички предопределени сюжети, които съществуват в пенливото квантово море на всичко възможно – всеки бъдещ сюжет с отделна пътека и край? Всеки един с определен набор от знаци, поставени на пътя?

Все пак някой или нещо трябва да избере една от всички тези възможности и да я превърне в реалност, поне така е в тази Вселена.

Папа Бенедикт ХVІ за Големия взрив и Вселената

На 6 януари 2011г. папа Бенедикт ХVІ излиза пред света със смелото твърдение, че Бог стои зад Големия взрив и че Вселената не е случайност. Репортерът от Ройтерс Филип Пупелия пише за Yahoo! News, че папа Бенедикт ХVІ вярва, че Божествената промисъл стои зад сложни научни теории като тази за Големия взрив и че Вселената не е резултат от случайност, както някои бихме искали да смятаме.

Католическата църква вече не преподава креационизъм и приема еволюцията като научна теория, която не трябва да бъде в конфликт с Бог. Можем да предположим, че Бог използва еволюционния процес при създаването на човешкия род.

Всичко друго е алегория, твърди папата.

И религията, и науката подкрепят идеята, че Вселената – нашият Космос – има начало, цел и съдба и един ден ще бъде застигната от своя край. Затрупани сме от теории кога и как ще стане това. Достатъчно е да споменем, че щом става въпрос за Вселената и за самите нас, все повече хора възприемат чувството за предопределение и ние започваме да вземаме решения, които ни приближават към него.

Скоро след изказването на па а Бенедикт ХVІ се появи статия за един американец от Тексас на име Корнелиус Дюпре младши, който прекарва 30 години в затвора по обвинения в престъпление, което не е извършил. Човекът е оправдан, след като ДНК тест доказва неговата невинност, но мъжът никога няма да си върне загубените 30 години, нали?

Нашата ДНК разкрива всичко: кои сме ние, какво сме, дори какво сме сторили и на кого. Съдбата на този мъж ли е причината за престоя му в затвор по фалшиви обвинения или случайният избор на хората, които го обвиняват и осъждат? Има ирония в това, че именно доказателствата от ДНК теста му донасят свободата.

Голяма част от моя собствен живот носи следи от съдбата като започнем с това, че още от малка знам с какво ще се занимавам (писане) и стигнем до многобройните синхронности и чудеса, които ме преведоха от точка А до точка Б. И все пак изборът винаги е бил мой. Добър, лош или глупав, но мой.

Когато изборът ми се отклоняваше от посоката на съдбата, усещах това под формата на неосъществени цели, нещастни връзки, лошо здраве и общо неразположение, което изчезваше веднага щом „влизах в пътя“.

Съдба има, а личният избор е как да стигнем до нея

Мога да споря до посиняване, че съдба има и че изборът се състои в това да стигнем до нея. И независимо колко убедителни са аргументите ми, истината е, че никой няма да се трогне, докато сам не изпита всичко. Всеки има своите истории за моменти, в които е усещал, че някои неща в живота му са предопределени, планирани и подчинени на дадена цел. И всеки има истории за случаи, в които единствено изборът е имал значение за развоя на събитията. Повечето от нас не могат да бъдат абсолютно сигурни дали всичко е било предварително планирано или е изцяло игра на зарове. Ние се водим от чувствата си. Следваме опита си.

Следваме вярата си.

Някои хора осъществяват мечтите си, други губят това, което им е най-скъпо. Осъзнавам, че всички ние копнеем да усещаме линията на съдбата си. Думата „копнеем“ може да звучи захаросано, но това, което наистина искаме да почувстваме е, че каквото и да ни е създало, го е направило с умисъл и грижа за нашето добруване. Иска ни се да вярваме, че имаме стойност и значение, че притежаваме цел, независимо колко голяма или малка е тя, че не сме просто малки парченца биохимична маса, оставени да се носят на вятъра. Ако ни се случи нещо хубаво, ни се иска да смятаме, че „така ни е било писано“, а ако възникват затруднения предпочитаме да се надяваме, че „това е житейски урок“ и „нищо не е случайно“.

И в същото време копнеем по свободата да избираме. Иска ни се да усещаме, че значим нещо и имаме думата в собствения си живот. Мечтаем да се чувстваме силни, успели, решителни, докато не ни се случи нещо ужасно. Тогава привидно пак ставаме деца и търсим родител, който да ни отговори „защо“.

Идеята за съдбата ни дава възможност да приемем една трагедия или един успех и да им придадем значение, за да не полудеем при мисълта, че всичко е извън нашия контрол и ние не означаваме нищо.

Можем да оправдаем загубата на дете със съдбата и да приемем, че то се появило на бял свят, за да ни предаде урок за любовта и загубата и след това се е отправило бързо към следващото си въплащение. Ако се преборим с коварна болест, казваме, че така ни е писано и че сме получили велик житейски урок и че болестта ни е преобразила. Ние просто не можем да живеем с представата, че тези неща се случват напосоки и че сме просто движещи се мишени, надяващи се да не бъдат улучени.

Не е възможно това да е просто избор, нали? Ако някой „избере“ да загуби дете или брачен партньор, да се разболее от рак на яйчниците, рак на гърдата или гърлото, това трябва да е част от по-голям пъзел, от който все още ни липсват парченца. Защото ако все пак е чист избор, това означава, че сме оставени на милостта на собствените ни мозъци на примати, неспособни сме да вземаме най-добрите решения, а просто изваждаме случайни проблясъци от мрака на подсъзнанието. Затова, когато нещо се случи, ние първо прегръщаме вярата в съдбата и след това избираме как да реагираме и да се справим с предначертаното събитие. Ето тук се крие балансът.

Неприятности се случват, но ние избираме как да се справим с тях.

Какво са съдбата и свободната воля?

Съдбата отразява нашето желание самите ние да значим нещо в по-мащабната схема на живота.

Изборът отразява желанието ни да се чувстваме като водачи – сякаш караме кола, която в края на краищата се контролира от някой или от нещо друго. |Ние сме тук заради съдбата, а изборът е начинът, по който планираме да изживеем подарения ни живот.

Представете си, че отивате в магазин, за да купите чисто нов пъзел. Частите на пъзела са в кутията, а на капака е нарисуван пъзела в завършен вид. Цялостната картина, така да се каже.

Пъзелът е животът, а съдбата е може би цялостната картина, която вече е подредена и ни дава усещане за завършеност и пълнота.

Все пак обаче ние сами избираме да отворим кутията и да се отдадем на този продължителен и тежък процес на свързване на отделните елементи, много от които изглеждат по един и същи начин.

Някои хора просто нямат търпение или не могат да погледнат напред и държейки в ръце частите на пъзела да видят цялостния краен резултат. Може би изборът е просто комплект от отделни елементи, които ние можем или не можем да поставим на мястото им, за да постигнем желания резултат.

В края на краищата възсядаме оградата, а тя има две страни

Това означава, че се вслушваме в гласа на интуицията си и търсим знаци по пътеката на живота, които да ни водят. В същото време избираме дали да се доверим и да последваме вътрешния глас или да пренебрегнем знаците и да тръгнем в друга посока.

На едната страна оградата виждаме целта, смисъла и усещането за предопределена съдба. На другата страна на оградата е свободната воля, която ни примамва с открити пътища и изобилие от възможности.

Какво се получава?

От едната страна на оградата наблюдаваме космическата стълба от раждането до смъртта на нашата Вселена с фино настроени закони и съотношения, чието действие води до еволюционно развитие, което е довело до появата на живот.

От другата страна оградата ние, в качеството си човешки същества, упражняваме правото си на избор всеки ден, така както тренираме и телата си всеки ден. Съвсем естествено е да вярваме, че имаме думата в плановете за нашето съществуване.

От едната страна на оградата е генетиката и ДНК, които ни уверяват, че ще бъдем със сини очи, руси коси, високи или слаби. От другата страна на оградата ние избираме да ядем до пръсване или да тренираме като луди.

От едната страна на оградата, ние се раждаме, остаряваме и умираме и не можем да направим нищо, за да спрем този влак. Освен да го забавим. Няма начин да спрем влака на съдбата на един човешки живот. От другата страна обаче можем да избираме между изпълнен със смисъл живот, който продължава дори само 20 години, или изпразнен от съдържание живот до 97 години. От нас зависи какво ще правим с предоставеното ни време.

Погледнах назад в живота си и видях части от пъзела, които си пасваха така добре, сякаш така им е било отредено. Видях и други части от пъзела, за които полагах неимоверни усилия да поставя на място, в което те не се вписваха.

Моят живот е прекрасна комбинация от съдба и свободен избор, но с превес на съдбата, просто защото на моята възраст и с опита, който съм натрупала, мога да твърдя, че се вслушвам във вътрешния си глас и се оставям той да ме води. Опитвам се да се концентрирам върху целите си. Когато успявам съм щастлива и се чувствам така, сякаш животът ми е изпълнен с повече смисъл, сила и посока.

Чувствам се така, сякаш имам съдба.

Вероятно с напредването на възрастта ние започваме да осъзнаваме, че силата на избора формира характера ни, а по този начин и нашата съдба. Малцина от нас живият с чувството, че са родени да бъдат или да направят нещо точно определено. И нека силата бъде с тези, които го постигат. Те са имали щастието да познаят съдбата си от толкова ранна възраст. Но всички останали таят едно постоянно усещане за търсене и намиране. Може би, когато свещичките на тортата се увеличат с още няколко, най-накрая ще открием кои сме и защо сме тук. И не толкова ще открием съдбата, колкото най-накрая ще й разрешим да ни намери. Ще се откажем от съпротивата, борбата, съмненията и несигурността, които ни пречат да преследваме мечтите си, без значение какви са те.

Независимо от продължителността на живота, той е нечий избор – на нашите родители, на родителите на нашите родители и на тези преди тях. Помислете върху това: вашето съществуване на Земята е започнало с началото на времето, тъй като ако вървите назад във времето и проектирате всички решения, които са довели до вашето съществуване, ще трябва да изминете целия път до Първопричината. Вашите родители са избор на техните родители и така нататък. Вас нямаше да ви има, яко веригата се беше скъсала някъде по пътя.

Ако тази голяма и дълга верига може да бъде проследена назад във времето чак до Първопричината, то тогава всеки един от нас е планиран, предопределен и орисан, било то и по най-индиректен начин.

От едната страна на оградата на всички нас е било писано да бъдем. От другата страна на оградата, за да бъдем заченати, двама души е трябвало да изберат да правят любов.

И в двата случая вие сте тук и точно сега имате право да избирате дали да направите с живота си това, което ви е отредила съдбата, защото в края на краищата, независимо къде гледате, оградата си остава същата.

Може би така трябва и да бъде

Ако вярваме, че животът ни е „издълбан върху камък“ и не търпи промени, ще се чувстваме лишени от цел и надежда. Ако сме сигурни, че всичко зависи от нас, ще се държим неадекватно и ще се страхуваме.Независимо коя е Първопричината, най-добрият резултат се постига, когато намерим правилния баланс между съдба и свободна воля.

Един живот, изживян добре.

„Рядко стигам там, за където съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва.“ – Дъглас Адамс

„Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.“ – Сенека

„Началото и краят, всичко е предопределено от сили, които са извън нашия контрол. Предопределено е за насекомото, както и за звездата. Хора, зеленчуци или космически прах, всички ние танцуваме под звуците на загадъчна мелодия, която невидим гайдар свири в далечината.“ – Алберт Айнщайн

„Идеалите са като звездите: няма да успеете да ги докоснете с ръце. Но подобно на мореплавател, изгубен в пустиня от вода, вие ги избирате за ориентир и ги следвате, докато стигнете съдбата си.“ – Карл Шурц

„Експерти по древногръцка култура твърдят, че в тези времена хората смятали, че собствените им мисли не им принадлежат. Когато древните гърци били осенени от някаква мисъл, те вярвали, че тя е заповед от техния бог или богиня. Аполон им заповядвал да са смели. Афродита ги карала да се влюбват. Днес хората чуват реклама за чипс с кисел сметанов сос и се втурват през глава да купуват, но наричат това свободна воля. Древните гърци са били по-честни.“ – Чък Паланюк

Към книгата